Ан Райс - Лашър

- Имате ли квитанция, че сте ни изпратили тези неща?

- Донесох ги лично.

- И сте ги донесли лично вие, а не някой, който се представя за вас? Като онзи лекар вчера, който не сте били вие. Но каза, че сте вие? О, да, ок. Сега гледам записа на този човек. Вчера в четири следобед наше време. Той е висок, с тъмна коса, усмихва се, вдига към камерата картата си. Това е шофьорска карта от Калифорния, на името на доктор Самюъл Ларкин. А вие казвате, че сте Самюъл Ларкин и сте в Ню Орлиънс?

Ларк остана без думи. Прокашля се.

Осъзнаваше, че се е втренчил в Райън Мейфеър, който го гледаше от ъгъла на сумрачния си кабинет. Останалите още чакаха в конферентната зала - далечен и печален обръч от лица около махагоновата маса.

- Добре, доктор Бари или който и да сте там - каза Ларкин. - Ще накарам адвоката си да ви изпрати пълно мое описание и копие от паспорта ми, шофьорската книжка и идентификационната карта за Университетската болница. Ще видите, че не съм онзи мъж от записа. Моля ви, запазете касетата. Не я давайте на никого, дори да дойде, да ви се усмихне и да ви каже, че е Самюъл Ларкин. И моля ви, предайте на Марта Фланаган искрените ми съболезнования. Не си правете труда да се обаждате в полицията за случая. Аз ще го направя.

- Ще си загубите времето, докторе. Ако е станало недоразумение, нямаше начин да знаем, че този мъж не е онзи, за когото се представя. Просто забравете за полицията, защото добре знаете, че…

- Най-добре намерете документите, докторе. Трябва да има копия!

Той затвори преди младият кретен отсреща да му отговори.

Направо кипеше от яд, но беше и някак зашеметен. Фланаган бе мъртъв. Фланаган бил ударен от кола, докато пресичал Калифорния стрийт. Ларк не можеше да си спомни дали някой някога е бил прегазван на този ъгъл, освен ако виновникът не е бил шофьор от друг щат, който се е опитвал да изпревари трамвая в дъждовен ден.

Погледна към Райън, но той не каза нищо. После набра пак код 415 и номера, който знаеше наизуст.

- Дарлин, Самюъл Ларкин е. Моля те, изпрати цветя на Марта Фланаган. Точно така. Да. Почти мигновено. Не съвсем. Да, така е добре. Пиши само «От Ларк». Благодаря ти.

Райън излезе от сенките, обърна гръб на Ларкин и тръгна към конферентната зала.

Ларк изчака малко. Лицето му беше мокро от пот, чувстваше се изморен и не можеше да реши какво трябва да направи. В главата му се блъскаха безброй противоположни мисли. Изгаряше от гняв, от нетърпение, от… от изумление. Двамата с Мич бяха пресичали оттам много пъти, за да идат в любимото си заведение за яйчени рулца и евтин пържен ориз. Обичаха това ястие още от Ню Йорк и годините в университета.

Той стана. Не знаеше какво ще каже. Не знаеше как ще обясни всичко това.

Чу, че вратата зад гърба му се отваря и видя с облекчение, че влиза Лайтнър. Носеше някаква папка. Изглеждаше изтощен, също като в колата на път за тук следобеда.

Сега му се струваше, че това е било преди векове. Фланаган бе умрял в промеждутъка.

Влязоха заедно в залата. Всички изглеждаха много спокойни, невероятно спокойни, очите им бяха зачервени от плач. Бяха облечени с леките си адвокатски костюми.

- Е, това са… това са много лоши новини - каза Ларк. Усещаше как кръвта нахлува в лицето му. Стисна облегалката на кожения стол. Не искаше да сяда. Видя размазаното си отражение в прозорците отсреща - зад тях се виждаха светлините на града. Всъщност той видя общо взето това - настолни лампи, кръг от кожени столове с високи облегалки, и Райън, застанал в ъгъла.

- Всички материали са изчезнали - каза Райън, тихо и без упрек.

- Да, страхувам се, че е така. Доктор Фланаган е… мъртъв и те не могат да намерят записите. Освен това някой… аз за нищо на света не мога…

- Разбираме - каза Райън. - Същото се е случило днес следобед в Ню Йорк. Всички записи от лабораторията са изчезнали. Както и в института в Париж.

- Е, значи съм в много неприятно положение - каза Ларк. - Сега трябва да разчитате единствено на моята дума, че това създание съществува и че пробите от кръвта и тъканите са разкрили неговия мистериозен геном…

- Разбираме - каза Райън.

- Не мога да ви обвиня, ако ми кажете да се махам от офиса и никога да не припарвам тук - рече Ларк. - Не бих ви обвинявал…

- Ние разбираме - повтори Райън и за първи път се насили да се усмихне. Направи жест, призоваващ към спокойствие. - Аутопсията на Едит и Алисия показва, че става дума за спонтанен аборт. Тъканта не е нормална. Има индикации, дори на този ранен етап, че откритото е в съгласие с онова, което ни казахте за материалите, които сте получили. Благодаря ви за помощта.