Ан Райс - Лашър

Ларк бе поразен.

- Така ли?

- Разбира се, ще платим за изгубеното време и всичките ви разходи…

- Не, не, почакайте малко, какво смятате да правите?

- А вие какво предлагате? - попита Райън. - Да се обадим на медиите и да обявим на пресконференция, че има някакъв генетичен мутант с деветдесет и две хромозоми, който преследва жените от семейството и се опитва да ги забремени, като това очевидно ги убива?

- Не, аз няма да оставя тази работа така - каза Ларк. - Не обичам хората да се представят за мен! Ще разбера кой е този и…

- Няма да разбереш - обади се Аарън.

- Да не е някой от твоите хора?

- И така да е, няма как да го докажеш. Всички сме наясно, че трябва да е някой от тях, нали? Никой друг не знаеше за работата по случая в «Кеплингер». Никой, освен теб и покойният Фланаган. Както и «Мейфеър и Мейфеър», защото ти им каза. Не мисля, че можем да направим много. Най-добре е да се върнеш на безопасно място в хотела. Сега трябва да се погрижим за семейството. Това си е семеен въпрос.

- Ти си полудял.

- Не, не съм, доктор Ларкин - отвърна Лайтнър. - И искам да останеш в хотела с Джералд и Карл Мейфеър. Те са отвън и те чакат. Не излизай от стаята си, моля те. Остани там, докато не ти се обадя.

- Нима мислиш, че някой ще се опита да ме нарани?

Райън направи лек жест, за да привлече вниманието им. Все още стоеше в ъгъла на стаята.

- Доктор Ларкин, сега имаме много работа. Това е огромно семейство. Трудно е дори да се свържем с всички. От пет часа насам има още един смъртен случай в района на Хюстън.

- Кой е този път? - попита Аарън.

- Клайти Мейфеър - отвърна Райън. - Живее недалеч от Линдзи. Умряла е почти по същото време. Предполагаме, че е пуснала в къщата си някакъв посетител около час след като Линдзи е сторила същото в Шърман Оукс. Поне така изглежда. Моля ви, доктор Ларкин, върнете се в хотела.

- С други думи, вие вярвате на думите ми? Вярвате, че това същество е…

- Ние знаем, че е така - рече Райън. - Сега, моля ви, вървете. Останете в «Пончартрейн» и не излизайте. Джералд и Карл ще бъдат с вас.

Аарън подхвана Ларк за ръката, преди той да успее да отговори. Изпроводи го до външната стая и после по коридора. Ларк видя двама млади мъже, други хубавци Мейфеър с бледи вълнени костюми с лимонена и розова копринени вратовръзки.

- Вижте… аз… Трябва да поседна за малко - рече той.

- В хотела - отвърна Лайтнър.

- Твоите хора ли са направили това? Те ли са отишли в «Кеплингер» да вземат информацията?

- Така предполагам - рече Лайтнър. Изглеждаше много нещастен.

- Това означава ли, че и те са сгазили Фланаган? Те ли са го убили?

- Не, не е задължително. Не мога да кажа какво е станало. Не вярвам да са те. Мисля, че те… просто са се възползвали от внезапно открилата се възможност. В момента не съм склонен да вярвам на нищо. Докато не се свържа със Старшите в Амстердам и не разбера кой кого и къде е изпратил, не мога да кажа нищо.

- Разбирам.

- Върни се в хотела и си почини.

- Но жените…

- Обаждаме се на всички. В момента звънят на всеки, свързан със семейството. Ще ти съобщя, щом науча нещо. Опитай се да не мислиш за това.

- Да не мисля за това?!

- Какво друго можеш да сториш?

Ларк понечи да каже нещо, но не намери думи. Вдигна очи и видя младия мъж, който се казваше Джералд, да му отваря вратата. Другият също като че бързаше да тръгнат и вече се обръщаше. Това означаваше нещо, означаваше, че и той трябва да тръгне.

Внезапно се озова в коридора, вървяха заедно към асансьора. До него стояха двама униформени полицаи. Младите мъже минаха покрай тях, без да продумат.

Щом влязоха в кабината и поеха надолу, по-младият каза:

- Вината е изцяло моя. - Май той беше Джералд. Едва ли имаше повече от двайсет и пет. Другият, по-големият, бе по-слаб и изглеждаше някак по-корав. Обърна се към Джералд и попита:

- Защо?

- Защото не изгорих къщата, както искаше Карлота.

- Каква къща? - попита Ларк.

Не му отговориха. Той отново зададе въпроса, но осъзна, че те дори не го слушат. Повече не продума.

Фоайето на сградата бе пълно с униформени охранители, полицаи и някакви други служители, които ги погледнаха безстрастно. Ларк видя голямата лимузина навън, под отвратителния блясък на живачните лампи.

- Ами Роуан? - рече той. - Някой изобщо търси ли я още?

Спря насред път, но младите мъже пак не отговориха. Те май наистина не го слушаха. Нямаше какво друго да стори, освен да се качи в колата. Сладоледена торта. В хотела сервираха най-прекрасната сладоледена торта, която бе вкусвал. Да, не искаше нищо друго. Просто кафе от цикория и сладоледена торта…