Ан Райс - Лашър

Искам да кажа, че се учех от всичко, а имаше много за научаване.

Моят ментор през първите ми три години беше всъщност кочияшът на майка ми, Октавиус, освободен негър и потомък на Мейфеър от пет различни колена - още от най-ранните ни предци и техните безбройни черни любовници. Тогава Октавиус бе само на единайсет и бе по-забавен от всички останали в плантацията. Моите вещерски умения не го плашеха особено и вместо да ми казва как да ги прикривам, той започна да ме учи как да ги използвам.

От него знам например как да чета мислите на хората, дори как да им внушавам заповеди, на които те винаги се подчиняваха. Как да налагам волята си чрез жестове и думи. Научи ме и да правя заклинания и да карам света да се променя за мен и за хората, които харесвам. Научих и много еротични номера. На три години аз бях направо луд на тази тема и бях опитал неща, които ме караха да се изчервявам, когато станах на дванайсет - поне за известно време.

Но да се върнем на вещиците и как се сближих с тях.

Моята баба Мари Клодет винаги беше наоколо. Седеше в градината с малкия си оркестър от чернокожи. Имаше двама добри гуслари, роби, и неколцина, които свиреха на флажолет. Имаше и един със саморъчно направена цигулка и друг, който свиреше на два барабана - сякаш ги галеше с меките си пръсти. Мари Клодет бе научила музикантите на някакви песни и после аз разбрах, че повечето от тях са шотландски.

Аз все се мотаех около нея. Не ми харесваше шумът, но открих, че успея ли да се наместя в скута и?, тя се държи много мило и може да ми разкаже интересни неща, които няма как да прочета.

Тя беше величествена, със сини очи и бяла коса. Вечно лежеше на канапе от ракита, отрупано с хубави възглавници, под балдахин, който леко се развяваше на бриза. Понякога самата тя пееше на келтски. Или пък отправяше дълги проклятия по адрес на Лашър.

Защото, разбираш ли, тя беше омръзнала на Лашър! Той бе отишъл да служи на Маргьорит и да кръжи около малката Катерин, новото бебе, а за Мари Клодет имаше само по някоя случайна целувка или стих.

Все пак на всеки няколко дни той идваше да я моли за прошка, задето е насочил вниманието си към Маргьорит, и да и? каже с много чист и красив глас, който аз също чувах, че Маргьорит не може иначе. Някой път, когато идваше да я целуне, беше облечен с редингот и с панталони - тогава още новост. От тривърхите шапки и бричовете ни деляха само няколко десетилетия. Понякога изглеждаше доста по-селяшки - с груби дрехи с лоша кройка, но косата му винаги бе кафява, очите също и беше изумително красив.

И познай кой пристигаше тогава - с къдричките и усмивките. Настанявах се в скута на баба си и казвах:

- Защо си тъжна? Кажи ми всичко.

- Виждаш ли мъжа, който ме посещава? - попита тя.

- Разбира се - отвръщах, - но всички казват, че трябва да те лъжа за това, а аз знам защо. Та той като че иска да бъде видян и дори обича да плаши робите. Според мен без причина, просто от суета.

В този миг тя се влюби в мен. Усмихна се одобрително на моите наблюдения и каза, че никога не е виждала толкова умно двегодишно дете. Бях на две и половина, но не го отбелязах. След ден-два проведохме първия си истински разговор за «мъжа» и така тя започна да ми разказва всичко.

Каза ми за старата къща в Сан Доминго, колко и? липсвала, за магиите и култовете към дявола на островите, как използвала наученото от робите за свои цели.

- Аз съм велика вещица - каза тя, - много по-силна, отколкото майка ти някога ще бъде, защото тя е леко откачена и се смее на всичко. А бебето Катерин, кой знае. Нещо ми казва, че ще е най-добре ти да се грижиш за нея. Самата аз се смея много малко.

Всеки ден скачах в скута и? и започвах да и? задавам въпроси. Зловещият малък оркестър не спираше да свири - тя не им позволяваше да спрат. Много скоро баба ми вече очакваше появата ми и ако не се появях, пращаше Октавиус да ме намери, да ме измие и доведе. Бях щастлив. Само музиката понякога ми звучеше като котешки вой. Веднъж я попитах дали не предпочита песента на птиците, но тя поклати глава и каза, че така мислела по-добре.

Понякога сред тази врява разказите и? ставаха все по-сложни и изпълнени с колоритни описания и жестокост.

Тя говори с мен чак до края на живота си. През последните си дни премести оркестъра в спалнята си и докато те свиреха, ние си шепнехме в леглото.

Разказа ми как Сузан, знахарката, призовала духа Лашър по погрешка в Донелайт и след това я изгорили, а после дъщеря и? Дебора била отведена от магьосници от Амстердам. Красивата Дебора била следвана и обгрижвана от Лашър, който я направил могъща и богата, но накрая я сполетяла ужасна смърт във Франция, когато се опитали да я изгорят на клада като майка и?. После се появила Шарлот, дъщерята на Дебора от един от магьосниците от Амстердам. Тя била най-силната от трите и използвала Лашър да събере огромно богатство и да си спечели влияние и неограничена власт.