Дийл,Уилям: Владетелят на ада

Рейни извика подкрепления от подразделението на Мецингер. Те се втурнаха, сграбчиха ракетометите от изстиващите ръце на мъртвите си другари и отчаяно се опитаха да отблъснат атаката. Вторият Спектърр също бе улучен и рухна върху бойното поле.

Рейни се намираше точно под него. Той се извърна и хукна да бяга в момента, когато машината се вряза в земята, вдигайки ураганен облак пръст и сняг. Подобно на горящ ,изгубил контрол булдозер тя го последва към гората като някакво сатанинско изчадие от разкъсан метал и огън и го настигна преди той да успее да се измъкне от пътя й. В следващия момент останките от машината експлодираха и околните дървета избухнаха в пламъци.

В зловещите отблясъци на пожарите големите хеликоптери „Павелов“ с грохот прелитаха над планината и се стрелваха над останките от предните машини. Въжета провиснаха от люковете на машините и рейнджърите се плъзнаха надолу по тях, търсейки прикритие сред дърветата.

- Говори Мецингер - каза майорът с невероятно спокоен глас. - Транспортните хеликоптери пробиха и направиха десант. След тях идват още.

- Кажи на Рейни да докара още ракетометчици - заповяда Шрак.

- Рейни е убит. Събрал съм всичките си хора и правим каквото можем, но се нуждая от подкрепления.

- Северната и южната част на периметъра са пробити. Не мога да отделя и един човек.

В ужасяващата първа вълна на сблъсъка Чип Мецингер се отдели от баща си. Той дочу грохот като от гръмотевица над главата си и вдигна поглед. Зловещият силует на огромната двумоторна машина „Павелов“ прелетя точно над него. Страхът го прониза като електрически ток. Той вдигна карабината си и стреля по силуета; прикладът го удряше по рамото, докато изпразни пълнителя в черния мастодонт, ревящ над него. Вихърът, породен от големите витла, вдигна облак прах и сняг и за момент го заслепи. Когато успя да отвори очи, Чип зърна половин дузина силуети да се спускат към него и застина от страх. Празната му карабина беше безполезна. Момчето дочу смъртоносния грохот от няколко дула едновременно и куршумите се врязаха в тялото му и го отхвърлиха на два метра назад.

Летище „Мисула“, 7 часът и 29 минути вечерта,

монтанско стандартно време

Летището гъмжеше от движение. Вейл и Файърстоун зърнаха под себе си два транспортни самолета С-130 да рулират върху бетона. Хеликоптери „Спектър“, „Пенетрейтър“ и огромните двумоторни транспортни „Павелов“ излитаха един след друг в мрака.

- Господи, те са докарали „Спектър“ и „Пенетрейтър“! - ахна Файърстоун. - И „Павелов“!

- Изобщо нямам представа кое кое е - каза Вейл.

- Това са щурмови машини и транспортни хеликоптери. „Спектър“ е един от най-смъртоносните хеликоптери. Струва седемдесет и два милиона долара парчето.

Файърстоун радира на кулата за инструкции за кацане.

- Съжалявам - беше отговорът, - летището е затворено за граждански полети. Мога да ви пренасоча към...

- Обажда се заместник генералният прокурор на САЩ Мартин Вейл. С мен е съдия-изпълнителят Сам Файърстоун - прекъсна го грубо Вейл. — Аз отговарям за тази операция.

- Сър, операцията се ръководи от генерал Джеймс. Командир на бойната част е полковник Рембранд, но е много зает в момента.

- Пет пари не давам колко е зает - изръмжа Вейл. - Искам инструкции за кацане.

Последваха няколко секунди тишина.

- Добре - обади се най-после гласът. - Ако запазите височината си и се включите по кръга югоизточно от летището, ще ви дадем разрешение за кацане веднага щом полосата се освободи.

- Разбрано - отвърна Файърстоун, направи завой и се насочи на юг от летището.

- Те атакуват с пълна сила - каза той.

- Какво е станало, но дяволите? - попита Вейл, без да очаква отговор.

- Предполагам, че на Човека му е писнало - отвърна лаконично Файърстоун.

- Писнало му? Писнало му! Той е президент, за Бога, не може да му писва.

- Можеш да му го кажеш, ако искаш - каза Файърстоун. - Що се отнася до мен, той е шефът и може да постъпи както реши за добре.

- Сам, там се води война!

На югозапад небето беше осветено като на Четвърти юли.

- Като съдя по това, което виждам на летището, не мисля, че ще продължи дълго.

Летището, събота, 8 часът и 44 минути вечерта,

монтанско стандартно време

- Полковник, какво става тук, по дяволите? Какво прави тук армията?

- Заповед на президента - отвърна полковник Рембранд. — Свалиха един от хеликоптерите ни. Влязохме в битка с врага.