Дийл,Уилям - Владетелят на ада

Мецингер прегърна сина си и го притисна към себе си.

Хангара, събота, 6 часът и 5 минути вечерта,

монтанско стандартно време

Сержантът вървеше из препълнения хангар, като спираше тук-там и си казваше по някоя приказка с войниците. Един млад рейнджър се бе дръпнал настрани. Бе приклекнал до една стена, потънал в размисъл. Почерненото му лице беше сериозно, а погледът забит в бетона.

- Какво става, войнико? - попита сержантът.

- Не съм сигурен, сержант.

- Какво искаш да кажеш, че не си сигурен?

- Никога не съм си мислил, че ще убивам американци, когато постъпих в рейнджърските части.

- Как се казваш, синко?

- Ризо, сър.

- Е, аз съм сержант Уилямс. Джейсън Уилямс. Аз съм в армията от двайсет и осем години и на мен също никога не ми минавало такова през главата. Но нашият командващ казва, че тези хора са предатели. Те заговорничат срещу правителството и грабят и убиват за собствена слава.

- Много ми е трудно, като си мисля, че трябва да избиваме фермери от Монтана - каза войникът. Беше на двайсетина години.

- Те не са фермери, те са специално обучени партизани, които искат да свалят правителството и да опозорят знамето. Спомняш си какво стана в Оклахома Сити, нали? Помисли си за това. Мисли за майка си и сестра си у дома, какво би могло да им се случи, ако тези ренегат*! успеят да се измъкнат оттук.

- Да, сър, няма да го забравя.

- Добре. Ти ще се справиш. Ще направиш каквото ти заповядат, Ризо. Не се и съмнявам.

- Благодаря ви, сър.

Планината Джеймс, събота, 6 часът и 22 минути вечерта,

монтанско стандартно време

Съгласно заповедта, два хеликоптера „Спектър“ заобиколиха южния склон на планината и се доближиха на неколкостотин метра от зоната на бойните действия. Инфрачервените скенери претърсваха черния склон на планината за входа на бункера. Екипажът търсеше прояви на активност и откри много такива. От входа на бункера непрекъснато изскачаха фигури, които носеха ракети, гранатомети и автоматични карабини М-16 - незаконни оръжия, останали скрити до този момент. Отзад в хеликоптера един специалист маркираше позициите на раке- тометчиците с ракети „земя-въздух“ върху растеризирана бойна карта и предаваше информацията по радиото в командния център на летището в Мисула.

Полковник Рембранд се обърна към адютанта си.

- Плъховете излизат да си поиграят - каза той и препредаде информацията в главния оперативен център в Белия дом.

Втори хеликоптер зависна зад първия. Двата заедно оглеждаха зоната на бойните действия и изучаваха позициите на хората, въоръжени със „Стингър“.

В бункера Шрак, Енгстрьом и Рейни, ракетният експерт от Ку-клукс-клан, следяха на инфрачервените монитори приближаването на двата хеликоптера.

- Седемдесет и пет метра - изръмжа Рейни. - Те маркират позициите ни, генерале.

Енгстрьом се замисли над ситуацията. Не искаше пръв да открива огън, но знаеше, че нападението върху Хълма ще стане с хеликоптерни десанти по въже - силният вятър не позволяваше използването на парашутисти. Ракетите „Стингър“ и 72-Е5 бяха първата им линия на отбрана. Задачата им беше да свалят хеликоптерите с десантчиците.

Рейни, който бе обучавал ракетометните части, беше спокоен и хладнокръвен. Беше нисък мъж с квадратно телосложение, огромни мустаци и късо подстригана коса. Следеше екрана на инфрачервения радар с отпуснати ръце, в очакване на решението на Енгстрьом.

- Генерале?

Енгстрьом се обърна към ТПрак.

- Какво мислиш, Боби?

Шрак знаеше отлично какви ще бъдат последиците, но също така разбираше и проблема.

- Или ги сваляме и по този начин защитаваме ракетометчиците си, или можем спокойно да излизаме с вдигнати ръце - каза той. - Това е първата ни линия на отбрана.

- Можем да изстреляме един предупредителен изстрел под тях.

- Заеби ги тия - каза Рейни. - Или ги сваляме, или те ще ни прегазят, без дори да ни забележат.

Шрак ненавиждаше Рейни, но уважаваше мненията му.

- Успеем ли да отблъснем първата им атака, това ще събори Пенингтън - каза той. - Той едва ли ще поеме риска от големи загуби.

- Той не би придвижил бойни части тук, ако не е готов да заповяда атака - каза Енгстрьом и се обърна към Рейни. - Изстреляй един предупредителен изстрел и виж как ще отговорят.

- По дяволите — изруга Рейни, обърна се и тръгна към изхода на бункера.

Двама членове на милицията с ракетомети бяха заели позиция близо до входа на бункера. Рейни се взря в почернените силуети на двата хеликоптера „Найтхоук“ през инфрачервения си бинокъл.