Чайлд,Лий - Не се връщай

Търнър продължи на юг, прекоси за втори път тясната Потомак и зави надясно. Летището се оказа малко, само за леки самолети. Беше тъмно и очевидно затворено. Тя направи завой и пое обратно. Отново през реката, по посока на главното кръстовище.

— Тръгни по Двеста и двайсет — каза Ричър. — Сигурен съм, че там ще намерим нещо добро.

Източно от кръстовището шосе 220 се наричаше Вирджиния Авеню. Завиха по него, но пак удариха на камък. Видяха една затворена закусвалня, а близо до нея и пицария — също затворена. По-нататък се виждаше нефункционираща бензиностанция на „Шеврон“ и две заведения за бързо хранене, които не работеха през нощта. До тях тъмнееше сградата на отдавна излязъл от употреба мотел със заковани прозорци и обрасъл с бурени паркинг.

— Дотук не виждам нищо добро — отбеляза Търнър.

— Свободен пазар — сви рамене Ричър. — Някой е изхвърлил от бизнеса тази „Шеврон“ и мотела. Трябва само да открием кой е този някой.

Продължиха нататък. След няколко преки стигнаха до края на градчето. И почти веднага се натъкнаха на тройка действащи бизнеси, разположени върху евтина земя извън регулация. Първият от тях беше провинциално денонощно ресторантче. Отляво на шосето, с три пикапа на посипания с чакъл паркинг. Стотина метра по-нататък, отдясно, имаше модерен двуетажен мотел, зад който започваше полето. В далечината отвъд него светеха червените реклами на бензиностанция на „Ексон“.

Все добри неща. С изключение на полицейския участък, разположен между ресторанта и мотела.

Дълга и ниска сграда, облицована с цветни фасадни тухли, със сателитни чинии и високи антени на покрива. Пред нея бяха паркирани две патрулки, а два от прозорците й светеха. Диспечер и дежурен сержант, каза си Ричър. Които си карат нощното дежурство на топло.

— Дали вече са им докладвали за колата? — подхвърли Търнър.

— Или ще им докладват, преди да сме се събудили — добави Ричър, оглеждайки мотела.

— Най-малкото трябва да заредим.

— Ще го направим, разбира се — кимна той. — Тъкмо ще усетим обстановката.

И тъй, Търнър пое надолу по пътя, правейки всичко възможно да не бият на очи — разбира се, доколкото това бе възможно в яркочервено кабрио с шестстотин конски сили под капака. Бензиностанцията на „Ексон“ имаше четири колонки за гориво, разпределени на две островчета. Зад тях се намираше кабинката на касата, изработена от масивни, боядисани в бяло дъски. Приличаше на отделна малка къщичка, но това впечатление се разваляше от антените на покрива й.

Търнър спря пред една от колонките, а Ричър напрегна поглед към залепената върху нея инструкция, на която пишеше, че ако не вкара кредитна карта в процепа, трябва да предплати в брой.

— Колко галона? — попита той.

— Не знам колко събира резервоарът — отвърна Търнър.

— Предполагам, че е доста голям.

— Ами, да речем, петнайсет.

Според инструкцията това количество щеше да им струва петдесет и девет долара и осемдесет и пет цента. Ричър измъкна три двайсетачки от една от пачките на Били Боб и тръгна към кабинката. Зад бронираното стъкло седеше жена на около четирийсет години. В долната му част имаше ниша за поставяне на парите. От нея долиташе приятна кънтри мелодия. Едновременно се чуваше и пропукването на включена полицейска радиостанция.

Ричър плъзна парите в нишата и жената извърши някаква манипулация на пулта пред себе си. Вероятно за да включи колонката, която щеше да им пусне бензин за шейсет долара и нито капка повече. Кънтри песента свърши и започна следващата. Паузата между двете беше запълнена от тихото пропукване на радиостанцията. Ричър я погледна, окачи на лицето си изражението на загрижен пътник и попита:

— Нещо извънредно тази вечер?

— Засега всичко е спокойно — отвърна жената.

Ричър измести поглед към портативното радио.

— Не ви ли стига само кънтри музиката?

— Брат ми има фирма за пътна помощ. Номерът в тоя бизнес е да си пръв на местопроизшествието. Дава ми по десет долара за всеки инцидент, за който му съобщя.

— Но тази вечер няма инциденти, нали?

— Нито един.

— И никакво вълнение, а?

— Хубава кола карате — отбеляза жената.

— Защо го казвате?

— Защото винаги съм мечтала да имам корвет.

— Случайно да сте чули нещо за нас по радиостанцията?

— Заради превишена скорост?

— С такава кола е трудно да спазваш ограниченията.

— Значи имате късмет. Засега никой не е споменал нищо за червен корвет.

— Правилно го казахте: засега — усмихна й се съзаклятнически Ричър, а след това се обърна и тръгна към колата.