Чайлд,Лий - Не се връщай

— А каква работа търсите по-точно?

Това постави началото на обичайния стопаджийски разговор, по време на който и двете страни дрънкат небивалици, базиращи се на полуистини, а много често и на въздух под налягане. Ричър се беше разделил с армията преди доста време и оттогава насам му се беше налагало да работи какво ли не — портиер на нощен клуб, чистач на басейни, дървосекач, разрушител на стари сгради, берач на ябълки, хамалин. Говореше за всичко това така, сякаш винаги е било единственото му занятие. Търнър от своя страна се зае да описва работата си като сервитьорка, секретарка и пътуваща продавачка на кухненски съдове — според Ричър все неща, с които се беше занимавала вечер или през уикендите в гимназията и колежа. Старецът пък им разказа за отглеждането на тютюн в двете Каролини и на коне в Кентъки и за работата си като шофьор на камион с осемнайсет колела, с който превозвал въглища в Западна Вирджиния.

Минаха през Уинчестър, прекосиха на два пъти магистрала I-81, а след това се насочиха към щатската граница и региона на Апалачите. Не след дълго започнаха дългото изкачване на северните склонове на планината Шенандоа по стръмен, изпълнен със завои път, нагоре към връх Джордж. Моторът напрегнато виеше, слабата светлина на фаровете подскачаше и почти изчезваше при по-острите завои. Някъде около полунощ вече бяха в Западна Вирджиния, все още високо в планината. Пътят пресичаше девствени гори и стигаше чак до Алегените.

После Ричър видя пожара на запад от тях, южно от пътя, сред гористите склонове на планината. Жълто-оранжево сияние на фона на черното небе. Като голям огън на открито или някакъв предупредителен сигнал. Прекосиха заспало градче на име Кейпън Бридж, продължавайки да се приближават към огъня. Така изминаха около километър и половина, след което пътят изви право към него.

— Ако нямате нищо против, ние ще слезем тук, сър — обади се Ричър.

— Тук ли? — обърна се да го погледне старчето.

— Мястото ми изглежда добро.

— За какво?

— Отговаря на нашите нужди.

— Сигурни ли сте?

— Да, много ще сме ви благодарни.

Старецът промърмори нещо под носа си. Очевидно беше объркан, но все пак вдигна крак от педала и пикапът рязко намали скоростта си. Търнър също не можеше да разбере какво става и се обърна да погледне Ричър така, сякаш е полудял. Пикапът спря встрани от тесния планински път. Гори отляво, гори отдясно. Нищо напред, нищо назад. Ричър отвори вратата и се измъкна навън, Търнър го последва. Благодариха на старчето и му помахаха за сбогом. Останаха сами сред непрогледния мрак, дълбоката тишина и мразовития нощен въздух.

— Ще ми обясниш ли защо напуснахме топлия пикап, за да се озовем в тази пустош? — попита Търнър.

Ричър махна с ръка към огъня, който пламтеше малко напред и вляво.

— Виждаш ли онова нещо там? — попита. — Това е нашият банкомат.

> 27

Тръгнаха напред, като следваха завоите на пътя. На запад и мъничко на юг. Постепенно приближаваха огъня. Когато се изравниха с него, се оказа, че пламъците бушуват малко навътре в гористия склон, на около двеста метра от пътя. След десетина метра от лявата им страна се появи камениста пътека. Нещо като алея за автомобили, която изчезваше сред дърветата. Търнър уви ризата на Ричър плътно около тялото си.

— Това ми прилича на случаен горски пожар — промърмори тя.

— Не му е сезонът — поклати глава Ричър. — И не му е мястото. По тези места няма горски пожари.

— Тогава какво е?

— Къде се намираме?

— В Западна Вирджиния.

— Правилно. В гориста местност, на километри от цивилизацията. Точно това, което ни трябва. Но не бива да вдигаме шум, защото горе може да има някой.

— Може би пожарникари.

— Гарантирам ти, че точно пожарникари няма.

Поеха по каменистата пътека. Придвижването им се оказа не само шумно, но и много трудно. С превозно средство би било доста по-леко, отколкото пеша. Гората от двете им страни беше гъста, почти като стена. Борове и широколистни дървета, повечето от които обезлистени. Пътеката се виеше нагоре. Накрая описваше плавен и широк завой, зад който бушуваше огънят. Топлината му се усещаше във въздуха. Нощната тишина се нарушаваше от глух тътен, примесен с остро припукване.

— Сега тихо! — прошепна Ричър.

Бавно изминаха широкия завой. Пред очите им се разкри тясна просека, завършваща с полянка сред дърветата. В дъното й се очертаваше стара порутена постройка, която приличаше на хамбар. Вляво от нея имаше също толкова стара и порутена хижа. И двете бяха сковани от дебели талпи, проядени и почернели от времето. Огънят бушуваше далече вдясно от тях, около и над ниска правоъгълна конструкция на колела. Жълтооранжеви и синкави пламъци ближеха димящите стъбла на околните дървета. Гъстият сивкав дим се издигаше право нагоре и изчезваше в нощта, подхванат от въздушните течения.