Чайлд,Лий - Не се връщай

— По-добре да ги изчакаме тук — каза той. — Нека те да дойдат при нас.

Но те не дойдоха. Двамата останаха пред мотела в продължение на пет дълги минути, но не се случи нищо. Търнър се раздвижи, за да може светлината от лампата да падне върху колата.

— Доста добре си нагънал вратите — отбеляза тя.

— Колко време им трябва да проверят проклетия ресторант? — промърмори Ричър.

— Може би са сбъркали заведението. Може би наоколо има някой бар, който предлага хамбургери. И дори два. Съдържателят на мотела не ги брои за ресторанти.

— Не чувам никакви барове — поклати глава Ричър.

— Как се чува бар? — вдигна вежди тя.

— Глъчка, потракване на бутилки и чаши, бръмчене на вентилатори. Все характерни звуци.

— Може би са твърде далече, за да ги чуем.

— В такъв случай би трябвало да се върнат за колата.

— Все пак трябва да са някъде, нали?

— Може би в последния момент са решили да вечерят — каза Ричър. — Ние бяхме гладни, нали? Същото важи и за тях.

— Аз още съм гладна — призна Търнър.

— Май ще е по-добре да се разправим с тях вътре в ресторанта. Ограничено пространство, известно сдържане от тяхна страна. Плюс ножове по масите. А после ще им изядем вечерята. Досега би трябвало вече да са поръчали. С удоволствие бих хапнал някоя и друга пържола.

— Сервитьорът ще извика ченгетата.

Ричър огледа дясната улица. Нищо. Огледа и лявата. Напълно пуста. Върна се при Търнър.

— Със сигурност са седнали да вечерят — каза тя. — Какво друго биха могли да правят? Досега да са претърсили целия Беривил. Дори два пъти. Значи са в ресторанта, където могат да останат още цял час. Ние обаче не можем вечно да се мотаем тук. Намираме се върху частна собственост. А Беривил със сигурност има своите правила и закони, както и полицейски участък. Онзи в мотела може да позвъни там всеки момент.

— Добре — кимна Ричър. — Отиваме да проверим.

— Лявата или дясната улица избираш?

— Лявата.

Поеха предпазливо към ъгъла. Но лявата улица беше все така пуста. Приличаше по-скоро на тясна алея. Едната й страна опираше в дървената ограда на мотела, а от другата беше тухлената фасада на някакъв смесен магазин. Сто метра по-нататък тя се пресичаше с друга, по-широка улица, успоредна на Уест Мейн. Втората пряка беше по-къса и по-неугледна, с няколко единични сгради и малки паркинги, а след нея следваха по-високи сгради, които стигаха до следващата успоредна улица. Вдясно имаше една с висок ламаринен комин, от който излиташе гъста пара. „Беривил Грил“ със сигурност. Радващ се на добро вечерно посещение.

— Предната врата или задната? — попита Търнър.

— Предният прозорец — поправи я Ричър. — Разузнаването е всичко.

Завиха надясно и отново станаха предпазливи. Най-близо до тях тъмнееше витрината на затворен магазин, вероятно цветарница. Ресторантът беше непосредствено след нея. Изглеждаше доста просторен. Четири витрини към улицата, разделени на двойки от входната врата. Стигаха до тротоара. Може би ги отваряха през лятото и изнасяха маси навън.

Залепил се за стената, Ричър предпазливо се насочи към най-близката витрина и надникна вътре. Под този ъгъл беше в състояние да обхване около една трета от вътрешността на заведението. Масите бяха малки, наредени плътно една до друга. Ресторантът се оказа от фамилен тип. Нищо особено. Сервитьорките бяха няколко съвсем млади момичета, вероятно ученички. Масите бяха дървени, без покривки. Около половината от тях бяха заети. Двойки, тройки, тук-там цели семейства. Родители с порасналите си деца. Част от тях очевидно се забавляваха, други бяха по-тихи и малко напрегнати.

Но нито една маса не беше заета от четирима мъже. Поне в тази част от салона, която виждаше Ричър. Отдръпна се назад. Търнър се промъкна покрай него и тръгна с бърза крачка по тротоара. Извърнала глава към платното на улицата, тя подмина входа и спря малко след най-отдалечената витрина. Ричър наблюдаваше вратата. Никой не излизаше. Търнър залепи гръб за стената и предпазливо надникна през стъклото. От тази позиция вероятно вижда другата една трета от заведението, помисли си Ричър. Противоположната на тази, която беше огледал той. Само централната част на салона оставаше извън полезрението им.

Тя поклати глава и тръгна в обратна посока, а той към нея. Срещнаха се на входа. Ричър дръпна вратата и я пропусна пред себе си. В централната част имаше много маси, но нито една от тях не беше заета от четирима мъже. Нямаше катедра на салонен управител или служебна масичка. Към тях забърза млада жена. По-скоро момиче, най-много на седемнайсет. Очевидно тя посрещаше гостите. Беше облечена с черен панталон и черна блуза с къс ръкав, върху чиято предница беше избродирано логото на „Беривил Грил“. На дясната й ръка личеше яркочервен белег, явно рождено петно.