Чайлд,Лий - Не се връщай

И продължаваше да слуша напрегнато.

— На тях дори не им трябва да им звънят по телефона — обади се Търнър. — Аз нямам нито нашивки, нито някакви други отличителни белези. Преди да ме заключат, ми смъкнаха всичко. В момента изглеждам точно като избягал арестант.

— Или като агент от специалните части с важна мисия. Анонимен, под прикритие. Бъди оптимистка, само не позволявай да ти видят ботушите.

Още една кола влезе в базата, още една излезе от нея. Търнър застана начело на опашката. Щракна багажника, вдигна личните карти и смъкна страничното стъкло. Войникът в будката продължаваше да говори по телефона. Другият беше зает с колите от другата полоса. Недалече от тях „драконовите зъби“ свършваха, а полосата се превръщаше в нормална улица като хиляди подобни във Вирджиния. Точно на разширението беше спряла патрулна кола с обозначителните знаци на окръг Арлингтън.

— Още ли искаш да потроша бариерата? — подхвърли Търнър.

— Само ако се наложи — отвърна Ричър.

Войникът отвън приключи с проверката и вдигна бариерата. Седящият в будката остави слушалката, излезе и се наведе над служебните карти, които Търнър държеше в ръка. Не беше само бегъл поглед. Очите му се местеха от снимките към лицата им и обратно. Ричър се извърна в профил и погледна право пред себе си. Остана полуизтегнат в седалката, опитвайки се да мине за мъж на средна възраст с нормален ръст. Войникът се изправи и отстъпи назад към багажника. После положи длан върху капака и леко го натисна. Разнесе се тихо щракане.

Войникът се отмести от колата и застана до будката.

После натисна бутона до себе си.

Бариерата се вдигна. Търнър докосна газта и колата мина под нея. Малко по-нататък се плъзна покрай последните бетонни „драконови зъби“ и пое по гладката и спретната провинциална улица — широка и удобна, с дървета от двете страни. Подмина арлингтънската патрулка и леко увеличи скоростта.

_Капитан Трейси Едмъндс трябва да е страшно търпелива жена_, помисли си Ричър.

> 21

По всичко личеше, че Сюзан Търнър познава местните пътища. След няколко завоя, както леви, така и десни, тя заобиколи северния край на гробището, зави още един път и продължи покрай източната му страна.

— Мисля, че трябва да стигнем до Юниън Стейшън — каза тя. — Там ще зарежем колата, за да си помислят, че сме хванали някой влак.

— Устройва ме — сви рамене Ричър.

— А как искаш да стигнем до там?

— Кой е най-спокойният маршрут?

— По това време на деня ли? — погледна го тя. — Предполагам, по нормалните улици, а не по магистралите. Да речем, по Конститюшън Авеню. Ще караме бавно и през цялото време ще бъдем пред очите на всички.

— Точно това ще направим — кимна Ричър. — Защото те ще очакват нещо друго, по-специално.

И тъй, Търнър се насочи към моста, за да прекосят реката. Трафикът беше ужасен. Час пик и в света на цивилните. Опрели броня в броня, колите приличаха на подвижен паркинг. Тя почукваше с пръсти по волана и час по час поглеждаше в огледалото за обратно виждане. Търсеше някаква пролука, за да заеме още по-добра позиция за щурмуване на моста.

— Отпусни се — рече Ричър. — В момента час пик със сигурност е наш добър приятел. Шансовете на евентуалните преследвачи са нулеви.

— Не и ако използват хеликоптер.

— Няма. Не и тук. От страх да не катастрофират и да убият някой конгресмен. Това ще се отрази зле на бюджета им.

Най-после се качиха на моста и запълзяха над водата. Не след дълго окръг Арлингтън остана зад тях.

— Като спомена бюджет, се сетих, че нямам пари — обади се Търнър. — Всичките ми пари и лични вещи останаха в един голям прозрачен плик.

— Моите също — кимна Ричър. — Но взех трийсет долара назаем от адвокатката ми.

— Но защо ще ти дава пари назаем?

— Още не знае, че ми е дала, но скоро ще разбере. Оставих й разписка.

— За съжаление, ще ни трябват повече от трийсет. Аз например имам спешна нужда от цивилни дрехи.

— А пък аз — от връзки за обувки. Ще ни трябва банкомат.

— Нямаме карти.

— Съществуват различни банкомати.

Слязоха от моста. Бавно, с чести спирания и тръгвания. Вече бяха в окръг Колумбия. Под юрисдикцията на вашингтонската полиция. Потвърждение на този факт бяха двете патрулни коли, които Ричър забеляза в далечината. Бяха паркирани муцуна в муцуна малко зад Мемориала на Линкълн. Двигателите им работеха, а от покривите им стърчаха поне дузина антени. Във всяка от тях имаше по едно ченге, настанило се удобно и най-вече на топло. Стандартна мярка за сигурност, помисли си с надежда Ричър. Търнър смени платната, избирайки най-далечното от тях. Ченгетата изобщо не реагираха.