Чайлд,Лий - Не се връщай

Ричър пристъпи към прозореца и погледна навън. От тази страна на сградата нямаше паркинг, а само един голям контейнер за смет, край който бяха струпани бракувани мебели — столове и метални шкафчета. Тапицерията на столовете изглеждаше напоена с влага, а шкафчетата бяха ръждясали. Зад купчината се издигаше каменният зид, над който имаше хубава гледка на изток, чак до гробището и реката. В далечината се възвисяваше паметникът на Джордж Уошингтън — белият обелиск почти се сливаше с мъглата. Зад него мержелееше изгряващото слънце.

Вратата се отвори и той се обърна, очаквайки да види Морган. Но не беше Морган, а следващата жена адвокат. В униформата на военните юристи и табелка с надпис _Едмъндс_. Доста приличаше на Съливан. Тъмнокоса, стегната, с пола и ниски черни обувки. Но беше по-млада от Съливан и по-младша по чин — капитан. И куфарчето й беше по-евтино.

— Майор Ричър?

— Добре утро, капитане — отвърна той.

— Аз съм Трейси Едмъндс — представи се тя. — Юрист съм към УЧР.

Управление „Човешки ресурси“, което в доброто старо време се наричаше просто „Личен състав“. Това го накара да си помисли, че ще бъде принуден да попълва разни формуляри и да подписва документи. Работна заплата, банкова информация, пет метра бумащина. Но после се досети, че за тази работа нямаше да му изпратят адвокат. Би я свършил всеки чиновник. Значи ще става въпрос за Кандис Дейтън, реши той. Но тази адвокатка беше по-младша по чин, каза му малкото си име, без да я пита, а на откритото й лице беше изписана дружелюбна загриженост. Което може би означаваше, че проблемът с Кандис Дейтън няма да се окаже толкова сериозен, колкото този с Голямото куче.

— Знаете ли нещо за ситуацията около Сюзан Търнър? — попита той.

— Коя? — озадачено го погледна Едмъндс.

— Току-що сте минали покрай кабинета й.

— Само слухове.

— По-точно?

— Че е взела подкуп.

— За какво?

— Мисля, че това е поверително.

— Не може да бъде поверително. Тя е арестувана, а това означава конкретни обвинения. Или откакто напуснах, сте скъсали с цивилизованата юриспруденция?

— Казват, че е задържала важна информация в продължение на двайсет и четири часа. Никой не разбрал защо. Но сега вече всичко се знае.

— Каква информация?

— Арестувала е някакъв капитан от Форт Худ. Предполага се, че става въпрос за шпионаж. Капитанът издал името на свой цивилен контакт в чужбина. Майор Търнър изчакала двайсет и четири часа, но през това време чужденецът си плюл на петите.

— Кога точно се е случило това?

— Преди около месец.

— Но тя е била арестувана едва онзи ден.

— Тогава чужденецът й е платил. Били са принудени да изчакат това доказателство. Дотогава действията й можели да се тълкуват като некомпетентност, но не и като криминално престъпление.

— Обжалвала ли е задържането си?

— Не мисля.

— Кой е адвокатът й?

— Полковник Муркрофт от Шарлътсвил.

— Имате предвид от Военноюридическата академия?

— Да — кимна Едмъндс. — Преподава там „Наказателно право“.

— И постоянно ще пътува до тук?

— Не. Предполагам, че е отседнал в хотела на ОБ.

Хотелът на Обединената база „Дайър-Хелсингтън Хаус“. Не беше „Риц“, но беше доста приличен. На светлинни години от някакъв си скапан мотел, на километър и половина от Рок Крийк.

Едмъндс издърпа един стол за него, а след това и за себе си. Изчака да се настанят и обяви:

— Кандис Дейтън.

— Не знам коя е или коя е била — отвърна Ричър.

— Отричането не е най-добрата стратегия, майоре. Боя се, че това е доказано от практиката.

— Не мога да се преструвам, че помня някого, когато не е така.

— Това създава лошо впечатление и подпомага оформянето на негативен стереотип. В крайна сметка и двете неща се обръщат срещу вас.

— Коя е била тя?

Едмъндс качи куфарчето си на масата, отвори го и извади една папка.

— Били сте няколкократно командирован в Корея — обяви тя. — Вярно ли е?

— Много пъти — отвърна той.

— Включително и през краткия период, когато сте работили за Петдесет и пети полк на Военната полиция?

— След като казвате.

— Казвам го, защото е регистрирано черно на бяло. Станало е в края на кариерата ви. Почти последната задача, която ви е била възложена. Били сте в лагера „Ред Клауд“, намиращ се между Сеул и демилитаризираната зона.

— Знам къде се намира.

— Кандис Дейтън е била американска гражданка, временно пребиваваща в Сеул.

— Цивилна?

— Да. Сетихте ли се коя е?