Sam Crister - Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница

Набил Хаяк взема папския съветник от Ватикана, потегля по „Кончилиационе“ и след няколкостотин метра завива в тъмна странична уличка. Двамата мъже остават в очукания фиат, който ливанският свещеник притежава повече от десетилетие. В мрака той обяснява причината за тази спешна среща.

– Монахът е мъртъв. Застрелян от полицай в Лос Анджелис.

– Мили Боже!

Хаяк решава да разкаже всичко, без да чака въпросите:

– Пострадали са още четирима. Двама от охраната на летището, едно момче и полицаят, който е убил Ефрем. За съжаление, един старец е загинал.

Патикос пребледнява от ужас.

– Как е станало?

Хаяк скрива голяма част от това, което знае:

– Не е много ясно. Информираха ме, че монахът почти бил изпълнил задачата си, когато полицията го обградила на летището. Изглежда, че не е имал друг изход, освен да се бие до последния си дъх.

Съветникът свежда глава, като се замисля за мъртвите, ранените и техните близки. Толкова много болка, толкова много страдание са причинени.

– Това ли е краят, Набил?

Изражението на приятеля му издава, че не е:

– Кракси и онзи учен, Брусар, са мъртви, но ДНК пробите, взети от плащаницата, може все още да не са унищожени.

– Какво? Главната задача на монаха беше да унищожи откритията, направени въз основа на тези богохулствени проби!.

– Знам, но изглежда, че първоначалният източник е бил разделен и част от пробите са попаднали в лабораторията на лосанджелиската полиция.

– Тогава трябва да вземем мерки никога да не бъдат изследвани. Наш дълг е да направим така, че да не може да се докаже никаква връзка със Свещената плащаница.

– Съгласен съм, но тази работа трябва да свършиш ти , Андреас. Трябва от името на Светия отец да потърсиш съдействие от нашите приятели.

Патикос кимва.

– Това само по себе си обаче няма да бъде достатъчно. Разбираш, нали?

– Не ме поучавай за задълженията ми, Набил. Върни ме във Ватикана. Знам какво трябва да направя.

182

Дългият ужасен ден завършва с неочаквана лоша новина – Мици отново е привикана при Дик Матюс.

Смазана от умора, тя се повлича по дългите коридори към кабинета на капитана. Тревогите от последните дни са изсмукали и последната ѝ капчица сили. Секретарката ѝ се усмихва от бюрото и ѝ махва да влезе. Матюс седи начело на малката конферентна маса, Картър и Том Хикс са от двете му страни. Срещу тях – в красив черен костюм „Армани“ – е заместник-окръжният прокурор Мария Санчес.

Мария е олицетворение на всичко, което една жена може да мрази в друга.

Мици би могла да преглътне коравосърдечието, самовлюбеността и егоизма на тази кучка, която миналата година използва един случай с убийство на дете като лична рекламна кампания. Но никога не би могла да прости факта, че независимо от това, кое време на деня е, чернокосата юристка – която е с цели три години по-възрастна от Мици – винаги успява да изглежда наполовина по-млада.

Това е непростимо.

Мици спира в другия край на масата.

– Капитане?

– Седни. – Той махва към един стол. – Обсъждаме случая с Привидението и по-точно резултатите от ДНК тестовете на Том.

– Обсъдихме – набляга на миналото време Санчес, като хвърля на капитана заплашителен прокурорски поглед.

Мици никога не би седнала до прокурорката, затова се настанява срещу Матюс.

– С какво мога да помогна?

– Няма да съдим Джеймс. – Матюс замълчава, за да ѝ даде възможност да осмисли чутото. – Ще бъде изпратен в психиатрична клиника.

Санчес се покашля и отбелязва:

– Капитане, ако вашите хора успеят да свържат самопризнанията на Джеймс с убийствата на Варли и Бас, комисар Брадли ще направи публично изявление, че тези престъпления имат връзка с Джеймс, но той не е в състояние да бъде съден. Освен това ще обяви, че разследването на Привидението е официално закрито и не търсите друг извършител.

Матюс се почесва по тила и поглежда Картър:

– Пред обществеността ефектът е същият, както ако си спечелил делото. Случаят е решен успешно.

– На комисаря това несъмнено ще му хареса – казва Санчес. – Освен това случаят ще бъде приключен без изнасяне на неуместна информация и излишни разходи за данъкоплатците.

Картър я поглежда яростно:

– Под неуместна информация имате предвид научните открития на Том – открития, които американските граждани имат право да узнаят.

Тя махва пренебрежително с ръка:

– Не бъдете наивен. Деветдесет процента не биха ги разбрали, дори да отидете при всеки от тях и лично да му ги обясните.