Sam Crister - Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница

– Какви са последните новини?

– Стабилен е, но все още е в критично състояние.

– Излезе ли от комата?

Тя поклаща глава:

– Не. Ейми Чан каза, че близките няколко часа ще са решаващи.

Хикс кимва:

– Навремето се смяташе, че най-тежките мозъчни увреждания се получават в момента на раняването. Сега знаем, че следващите часове са по-опасни. Говорим за отичане на мозъка и различни усложнения като спастична хемиплегия, хиперрефлексия, спазматичност...

– Не, Том – прекъсва го Картър. – Изобщо не говорим за такива дивотии. Ако държиш да описваш в подробности всички усложнения, намери си други слушатели.

– Извинявай, Тайлър, не мислех...

Мици кимва към бюрото:

– Какво гледате?

– Том е открил нещо необичайно. Необичайно и обезпокоително. – Картър подрежда една до друга три комплекта плаки с ДНК профили. – Ти си ученият, Том, най-добре ти обясни.

– На първата плака е ДНК отпечатъкът на престъпника, който е оставил следи в къщата на Тамара Джейкъбс и наетия лексус. Вече го свързахме с мъжа, когото Ник е застрелял снощи. Един и същи човек е.

Това е добра новина за Мици.

– Значи хванахме убиеца на Тамара, така ли?

– Да, а също и на Едуар Брусар – добавя Картър.

– Така е – потвърждава Хикс. – Остава да направим пълен ДНК тест, но това е по-скоро формалност. Сега виж втория профил. – Той показва съответната плака. – Това е от пробата, която Ник изпрати по куриер от Италия – микроследи от убиеца на Марио Сакони. – Ученият наслагва двете плаки. – Един и същи човек.

– Отпечатъците също съвпадат – добавя Картър. – Взехме няколко частични от тиксото, което Ник е отлепил от устата на убитата в Италия жена. Достатъчно добри са, за да докажем съвпадение.

Хикс вдига други три плаки:

– Сега става още по-интересно. Знаеш ли чии са тези генетични отпечатъци?

Мици поглежда, въпреки че няма шанс да знае.

– Не, нямам представа.

– Първото е ДНК профилът на Привидението. Имаме го от повече от година. Второто е от пробите, които Джон Джеймс ни даде доброволно вчера. Третото е от косъм, намерен върху трупа на Ема Варли.

Хикс наслагва трите плаки една върху друга.

– Идеално съвпадат – обявява Картър. – Ако успеем да убедим прокурора да повдигне обвинения, осъдителната присъда ни е в кърпа вързана.

Двамата с Хикс се споглеждат.

– Какво? – измърморва Мици. – Имаме двама различни убийци и два различни ДНК профила, които доказват престъпленията им. Има ли още нещо?

– Покажи ѝ – казва Картър.

Ученият внимателно изважда още една плака:

– Това е ДНК от кръвта, която според Ник е взета от Торинската плащаница – пробата, която Ерика Кракси му е дала с медальона на свети Христофор.

Мици поглежда плаката. Цялата е в неразгадаеми тъмни и светли ивици, но дори за неспециалист е видно, че се различава от другите.

– И какво? Каква е връзката?

Хикс изважда по една от другите два комплекта плаки:

– Това тук е от мъжа, когото Ник е застрелял. Това е от Джон Джеймс, или Привидението. – Криминалистът замълчава за момент, за да могат Картър и Мици да огледат добре плаките. – Това, което държа тук, е от плащаницата. – Хикс поставя профила върху този, който държи с лявата си ръка – този на мъжа, когото Ник е убил. – Ето, вижте тези съвпадения. Не са пълни във всички колони, но има много общи линии. Това са родови сходства. Далечни роднински връзки, размити в поколенията, може би в течение на няколко века, но въпреки това връзки. – Вдига горната плака и я поставя върху намиращата се отдясно, тази на Привидението. – Ето пак съвпадения. Не пълни, но отново доказващи далечна роднинска връзка.

Мици не е сигурна, че разбира какво се опитва да ѝ каже ученият:

– Искаш да кажеш, че Привидението и застреляният от Ник са далечни роднини на Мъжа от плащаницата?

– Точно това искам да кажа. – Хикс поставя двата профила един върху друг. – Ето, тези ивици, виждаш ли? Далечни роднински връзки, генетично наследство, предавано през континенти и столетия.

– Престъпният ген. – Изсумтява Картър. – Това е подарък за всички добродушковци, които смятат, че хладнокръвните убийци като Привидението просто не могат да се сдържат. О, не, те са невинни жертви на генетичното си наследство, което неизбежно се предава от баща на син – те просто не са в състояние да преодолеят желанието си да убиват. – Той вдига кошчето от пода и се приготвя да го хвърли. – Извинявам се, но ще го метна!

181

РИМ

Андреас Патикос мислеше, че никога вече няма да види стария си приятел. Фактът, че сега седят един срещу друг, не е повод за празнуване. И мястото на срещата им също е красноречиво за сериозността на проблема.