Sam Crister - Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница

– Господин Джейкъбс, чувате ли ме?

Той все още търси думите, докато кима мълчаливо на телефона.

– Да – успява да отговори след малко, – чух ви.

Оставя слушалката. Чувства се ограбен.

Светът му се е променил. Съпругата му е мъртва. Той вече не е женен мъж.

13

СЪБОТА СУТРИН

ИНГЪЛУД, КАЛИФОРНИЯ

В осем часа Ник става от леглото по-уморен, отколкото вечерта. Легна си рано, после се буди четири-пет пъти, след смъртта на Каролина и Макс често го мъчи безсъние. Включва телевизора за фон – виртуална компания – и понеже апартаментът му е много малък, може да го слуша и под душа.

Докато се бърше, телефонът иззвънява. Няма нужда да поглежда дисплея – знае, че е Мици. Тя е единствената, която му звъни в почивни дни, а снощи нямаше време да ѝ разкаже за разговора с Джейкъбс и вероятно изгаря от нетърпение да научи повече информация.

– Добро утро – казва той, като още бърше мократа си коса. – Току-що излизам от банята. Мислех да си направя кафе и след това да ти се обадя.

– Охо, значи те сварвам гол? Леле, леле! Моля те, отговори ми с „да“, дори да не е вярно. Знаеш, че ние, омъжените жени, имаме нужда от малко безобидни удоволствия.

– Както ме е майка родила, в цялата ми атлетична прелест.

– Стига, че се изчервих! Как мина снощи с Джейкъбс?

Ник оставя кърпата и започва да се облича с една ръка.

– Оказва се, че съпругът е гей и живее с двойно по-младия си любовник в Сидни, Австралия.

– Шегуваш се!

– Напълно съм сериозен. Според австралийските ченгета се разделил с жена си преди няколко години, след като ѝ разкрил сексуалната си ориентация, но така и не са се развели.

– Защо?

– Не е много ясно. Дилан твърди, че Тамара не искала всички да ѝ се присмиват, и понеже той често пътувал заради работата си, използвали това като обяснение.

– Обаче сега има къща в Австралия, така ли?

– Да, а също в Южна Франция и на остров Бали. Търгува с недвижими имоти – докато продава луксозни къщи на богаташи и звезди, успява да уреди по някоя изгодна сделка и за себе си.

– Блага работа.

– Полицията в Нов Южен Уелс много ни помогна. Изпратих им сканирана снимка, която нашите момчета намериха в дома на Тамара, и Дилан потвърди, че е тя.

– Къде е бил Господин Недвижима собственост по време на убийството?

– През последния месец не е мърдал от Сидни. Проверено е. Няма как да го е извършил.

– Има ли мотив?

– Мисля, че не. Даде ни телефоните на адвокатите си и им се обадихме. Преди повече от година Дилан и Тамара са подписали споразумение, според което всичките им имоти в Лос Анджелис остават за нея, а ценните книжа и спестяванията се разделят поравно между двамата. Изглежда странно, но приятелско уреждане на отношенията.

От телефона се чуват тийнейджърски крясъци.

– Тихо! – изкрещява Мици, като закрива слушалката с ръка. – Не дразнете баща си, опитва се да спи. – Изчаква момичетата да се успокоят, после отново заговаря на Ник: – Извинявай, трябва да тръгвам. Днес и двете са на купон и вече са пощурели. Ти на лодката ли ще ходиш?

– Прочете ми мислите.

– Приятно прекарване.

– И на теб. Дано момичетата да се забавляват.

Ник затваря и си представя как Мици набутва Джейд и Амбър в очуканото семейно комби, докато оня мързелив смотаняк, съпругът ѝ, се излежава след редовния петъчен запой. Животът ѝ би могъл да бъде много по-добър.

Ник си разтваря нескафе и продължава да мисли за съпруга на Мици. Знаеше от нея, че веднъж я ударил. Прибирал се една вечер, след като пиянствал с приятели, и видял някакъв съсед да излиза от тях. Кретенът събрал две и две и получил пет. Зашлевил ѝ плесница. Мици не му останала длъжна и твърдеше, че след това не се повторило. Ник обаче се пита дали бинтованите пръсти не са резултат от друго семейно сбиване. Сипва си портокалов сок и изяжда чаша мюсли без мляко – навик от ергенските му години, когато свършваше цялата храна освен зърнените закуски. Ако Мици има проблеми, ще му каже. И ако е така, той с удоволствие ще отиде да вкара малко разум в главата на мъжа ѝ.

Малко след девет Ник заключва входната врата и тръгва към отдалечения на трийсет минути с кола остров Търминал, източно от Сан Педро и западно от Лонг Бийч. Яхтеното пристанище „Ал Ларсън“ на Сийсайд авеню е под управлението на Лосанджелиската пристанищна администрация и разполага с над сто места за плавателни съдове с дължина между шест и петнайсет метра. Точно по средата е единствената гордост и радост на полицай Каракандес. Единственото нещо, което му помага да запази здравия си разум.