Sam Crister - Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница

Сигналът спира. Чува се дълбок баритон:

– Тук е Дилан. Не мога да говоря в момента. Оставете името и номера си и ще ви се обадя при първа възможност.

Ник затваря.

– Превключи на гласова поща. Ще се обадя пак от участъка, когато ще мога да го запиша.

Мици кимва:

– Добре. Вземи телефона, провери контактите и го дай за анализ. Аз мога да довърша огледа без теб.

Ник изключва телефона, махва с ръка и тръгна към вратата. Изведнъж спира и се обръща:

– Няма снимки!

Мици се намръщва и го поглежда:

– Моля?

– В цялата къща няма нито една снимка на Тамара и мъжа ѝ. Нито в кабинета, нито в спалнята, нито тук.

Мици се опитва да си спомни стаите на горния етаж.

– Прав си. Освен това никъде нямаше мъжки дрехи, нито приспособления за бръснене или друга мъжка козметика. Няма никаква следа, че Дилан Джейкъбс някога е живял тук.

9

СИДНИ, АВСТРАЛИЯ

Двайсет и седем годишният Виктор Хегедюс се размърдва неудобно на шезлонга на няколко крачки от частния басейн.

Умът му е зает с много неща.

Нищо чудно, че го боли глава. Това е началото на пристъп от мигрена. Сигурен е. Единствената му надежда е да поспи – кратка оздравителна дрямка, – но не може. Тревогите му пречат да заспи. Строителите пристигат утре и той се чуди дали да не ги отпрати, докато обмисли по-добре плановете за разширение – отделното крило за гости, със собствен басейн и вътрешен двор.

Обедното слънце полазва върху краката му. Той става и наглася плажния чадър така, че целият да остане на сянка. Виктор не обича да изгаря. Ужасно е, когато кожата ти се зачерви и изсъхне.

Мобилният телефон под съседния шезлонг иззвънява. Виктор се опитва да се абстрахира от шума, както прави от сутринта. Чувството за вина обаче надделява и той вдига.

– Телефонът на Дилан. Кой се обажда?

Никой не отговаря. Чува се само изщракване, сякаш пренасочват разговора.

– Ало.

Виктор намръщено поглежда телефона.

– Може ли да говоря с господин Джейкъбс?

– Не може. Кой го търси?

– Казвам се Ник Каракандес. Искам да обсъдя нещо много важно с господин Джейкъбс. Бихте ли ме свързали с него или да ми кажете на какъв номер мога да го открия?

– В момента медитира и не иска да го безпокоят.

Виктор рязко прекъсва разговора, изключва звука на телефона и гневно го хвърля под шезлонга.

Ако Дилан няма време да бъде с него, поне да го остави да си почива на спокойствие!

10

ПОЛИЦЕЙСКИЯТ УЧАСТЪК НА 77-А УЛИЦА, ЛОС АНДЖЕЛИС

Програмата „Траксън“ изкарва на компютъра на Ник прозорец с карта, показваща, че телефонът, с който току-що разговаря, се намира в частна вила на улица „Тауър“ в Гордънс Бей, провинция Нов Южен Уелс. Ник отваря компютъризирания указател на Интерпол и открива номерата на полицейските служби в Австралия. Прехвърля списъка, докато намира участъка, в чийто район влиза Гордънс Бей, и набира номера.

– Главен инспектор Хокинс. Кажете.

Ник му обяснява точно какво иска.

Трийсет минути по-късно въоръжен полицейски отряд е заел позиции около скъпата вила на брега на Тасманово море и Ник получава обратно обаждане.

– Можете да действате, детектив – казва главен инспектор Хокинс. – Вашият човек не е излизал през последния половин час и ако се опита сега, ще попадне в обятията на моите момчета.

11

ЦЕНТРАЛЕН ЛОС АНДЖЕЛИС

Тъмнокосият млад мъж отваря вратата на стария си „Форд Експлорър“ и намества умореното си тяло зад изтъркания волан. Току-що свърши поредният тежък работен ден. Работи във фабрика. Добър, честен труд. Работното му място е на шестнайсет километра от мястото на последното убийство; домът му – на още повече километри в съвсем друга посока. Той се замисля за тези неща и това го успокоява, когато запалва мотора и потегля на дълга обиколка из улиците, преди да се прибере.

Шофирането му се отразява добре. Обича да изследва нови квартали – да наблюдава как неубитите се разхождат с децата, с кучетата и с половинките си. Представя си как живеят.

Представя си как ще умрат.

Колко внимателен и милостив може да бъде към тях – ако има тази възможност. Спомня си как преди няколко години в едно телевизионно предаване някакъв полицай го описа като влечуго, студенокръвен убиец без чувства, без емоции, без морал. Ченгето грешеше жестоко. Той извършва тези неща от любов. Божия любов.

Той обича всеки, чиято душа отнема, и изпитва страст и емоции, които един умствено ограничен полицай не може дори да си представи. Някой ден хората ще разберат колко нежен и добър е той. Ако той трябваше да умре, би се надявал да си отиде именно по този начин. Просто да затвори очи една приятна вечер и да се унесе в сън, без да подозира, че Смъртта е дошла да го вземе.