Fuck Zamunda - Дневници и нощници - Иво Сиромахов

Оф, ше полудея с тебе. Кво значи “не много”? Колкото тоя дезодорант ли е?

АЗ:

Не. По-малък му е.

ДЖИДЖИ:

Стига ма! Е колко по-малък?

АЗ:

Ми колкото малкия дезодорант.

ДЖИДЖИ:

Ха-хааа, ма тва нищо не е бе, мацко. Ми то не се усеща.

АЗ:

Бе и аз първо така си помислих, като го видях, ама после той като ме развъртя,

отпред, отзад, отстрани и не беше толко лошо, да ти кажа. Малък, ама работлив.

ДЖИДЖИ:

И ти кво?

АЗ:

Ми пъшкам там нещо, офкам, правя се, че ми е гот...

ДЖИДЖИ:

Е що се правиш?

АЗ:

Ми щото го гледам, че се старае човека.

ДЖИДЖИ:

Отзад даде ли му?

АЗ:

Дадох му.

ДЖИДЖИ:

Добре бе, мацко, що си гърмиш всичките козове от първия път? Трябва да се

дърпаш, за да му е интересно.

АЗ:

Стига бе, Джиджи, ти па кво ми мърмориш все едно си ми некъв учител, баси.

ДЖИДЖИ:

Щото съм спал с повече мъже от теб, затова.

АЗ:

Е спал си, ама с император па не си спал.

ДЖИДЖИ:

Ма ти сега нещо надуваш ли ми се?

(Двамата мълчим, той ме подстригва нервно и виждам в огледалото, че

напудреното му лице е станало някак злобно и завистливо.)

ДЖИДЖИ:

И сега кво? Ще ти купи ли миникупър?

15

АЗ:

Ми не знам. Взе ми джиесема и каза че ше се обади, ама нали ги знаеш мъжете.

ДЖИДЖИ:

Особено европейците. Чукат те и изчезват все едно нищо не е било. И нищо не

ти оставят.

АЗ:

Е, оставят ти спомени.

ДЖИДЖИ:

С тая наивност доникъде няма да стигнеш, мацко.

18 октомври 48 пр.Хр.

Не мога да повярвам! Все едно живея в някаква приказка. Днес Цезар спря

джипа си пред двореца ми, слезе от него с огромен букет от рози, бодигардовете му

удариха два шамара на охраната ми и влязоха при мен.

И Цезар вика: “Ти си най-страхотната жена, която съм срещал, тва-онова, и

досега си била царица на красотата, но аз те правя царица на Египет”.

Направо се побърках от кеф. Аз – царица.

И след това ме качи на джипа да се разходим по магазините. И ми купи некви

обувки за 3500 сестерции, две блузки на “Версаче”, новия парфюм на “Кензо”, златни

обеци с диаманти за 1320 сестерции, нов джиесем с камерка, а накрая ме заведе в

автосалона и ми взе джип като неговия, ама розов.

Аз направо щях да припадна. Обадих се на Хатшепсут да й се похваля, а тя нещо

иззлобя. Щото тя си остана само с един миникупър, а аз – нали...

И тва ми било приятелка.

16 ноември 48 пр.Хр.

Бременна съм! Казах на Юлий и той се зарадва, ама вика: “Нема смисъл да се

жениме. Кво толко – един подпис. Я колко хора си живеят така без брак”.

Еми прав е в крайна сметка. То важното е да се обичаме, па дали ще сме

подписали или не...

– Дано да е момче, вика Юлий, че да наследи трона след тебе. Щото жена

фараонка си е малко резил.

– Е, що да е резил? – питам го, а той ми разправя, че в Римската империя нямало

такива работи – жена да управлява. Всичките императори били мъже.

23 юни 47 пр.Хр.

Родих. Момче. Три и двеста, 51 сантиметра. Кръстихме го Птолемей XV

Филопатор Филометор Цезар. Тва всичкото не знам как ще го запомня.

Е, тва му е официалното име, де. Иначе ние с баща му си му викаме Цезарион.

Юлий е много щастлив. Внесъл му 100 хиляди сестерции в детски влог, да имал

да си харчи, като станел фараон. Някои бащи направо обожават синовете си.

Медиите много ни досаждат. Непрекъснато искат да снимат бебето и не ни

оставят на мира. Ама така е – всеки иска да има първата снимка на бъдещия фараон.

15 февруари 46 пр.Хр.

Юлий се прибра в Рим, че имал да свърши там някаква работа. Не го питам

каква, щото се дразни. Все ми повтаря да не си вра носа в неговите работи.

Ма кво ми пука? Нали ми дава пари.

Цезарион много реве и ми къса нервите. Понякога направо ми иде да му разбия

главата на тва лайненце. Ма нали ще е фараон, трябва да го търпиме.

16

15 март 44 пр.Хр.

Хатшепсут ми се обади да ми каже, че убили Юлий. Кофти ми стана, даже се

разплаках, макар че през последните две години не съм го виждала и сме все едно

разведени.

Ама човекът поне пращаше пари. А сега оставам без издръжка. На теория съм

фараонка, а на практика – самотна майка с малко истерично дете.

Стори ми се, че усетих някакво злорадство в гласа на Хатшепсут. Тя цял живот