Fuck Zamunda - Дневници и нощници - Иво Сиромахов

няма да ми прости за подаръците, които получих от Юлий.

2 септември 44 пр.Хр.

Уча се да живея с малко. Продадох джипа, продадох обеците, ама парите все не

ми стигат. Днес адвокатът ми ме посъветва да обявя Цезарион за фараон. Да бе да, как

не – та той още се насира.

Но адвокатът каза, че в договора на Цезар с банката, дето е направил детския

влог на сина ни, пишело, че парите могат да се ползват чак когато Цезарион стане

фараон.

И сега, ако му отстъпя формално престола, освобождаваме влога и аз мога да

тегля паричките като негов настойник, щото той още няма 18 години.

Гениално!

Извиках върховния жрец и набързо коронясахме малкото лайно. После отидох

до банката, изтеглих пари и отидох да си купя няколко чифта обувки, та да си успокоя

малко нервите.

3 януари 41 пр.Хр.

Ходих при Джиджи да ми вземе връхчетата, че тая мойта коса няма да спре да

цъфти цял живот. От шампоаните ли е, от кво е – не знам, ама вече не се издържа.

Джиджи ми каза, че оня ден в Египет бил пристигнал някакъв много готин

римлянин Марк Антоний. Не бил император, ама пак бил някаква важна клечка, освен

това бил млад и се говорело, че е доста надарен.

И тоя Марк Антоний бил чувал за мен от Цезар и искал да ме види.

Прозвуча ми доста интересно, пък и напоследък доста съм го закъсала с парите,

та една такава връзка би ми се отразила много добре.

– Трябва да го смаеш, мацко – казва ми Джиджи. – Ти знаеш как.

– Оф, Джиджи, пак ли да се увивам в килим?

– Стига с тия килими! Измисли нещо друго. Все пак ти си царицата на Египет.

Трябва да демонстрираш власт и стил.

4 януари 41 пр.Хр.

Направо го побърках тоя Марк Антоний. Взех назаем една яхта от едно мое

бивше гадже. Ама не е някаква проста яхта, ами е голяма гъзария – с позлатен нос,

пурпурни платна и всякви екстри. Самата аз облякох една секси рокличка с голямо

деколте, качих на яхтата цигански оркестър, а от двете ми страни турих двама

бодигардове, които да ми веят с огромни ветрила.

И така доплавахме до Марк Антоний. На него направо му увисна ченето от

изненада. Поканих го да се кажи на яхтата и в момента, в който той стъпи на борда,

пуснахме малка импровизирана заря. Римлянинът съвсем се шашна и преди да успее да

си каже името, го поканих в каютата, където му бях приготвила страхотна изненада.

5 януари 41 пр.Хр.

17

17.30 часа. Фризьорския салон на Джиджи.

ДЖИДЖИ:

И той кво?

АЗ:

Направо се побърка. Стоеше и ме гледаше все едно съм неква извънземна.

Поканих го в каютата, а там вече беше сервирана вечерята – пастет от гъши

дроб, черен хайвер, трюфели, омари, шампанско, простотии – абе, както си му е редът.

ДЖИДЖИ:

И той кво?

АЗ:

Мълчи и ме гледа. И вика: Юлий много ми е разправял за вас, ама това, което

виждам, надминава и най-големите ми мечти.

ДЖИДЖИ:

А ти кво?

АЗ:

Хиля се. И му викам: а на мен Юлий не ми е разправял нищо за вас, ама така,

като ви гледам, сте много по-готин от него.

ДЖИДЖИ:

Ма верно ли е по-готин?

АЗ:

Верно. Юлий си беше старичък, на 52 години беше. Имаше шкембенце. А Марк

е към 40 и сигурно ходи на фитнес, щото е много стегнат.

ДЖИДЖИ:

И ти кво?

АЗ:

Ми направих му стриптийз.

ДЖИДЖИ:

И той кво?

АЗ:

Ми възбуди се.

ДЖИДЖИ:

И после кво? Изчукахте ли се?

АЗ:

А ти как мислиш?

ДЖИДЖИ:

Мръсница. Голям ли му е?

АЗ:

Много.

ДЖИДЖИ:

Стига ма! Колко много?

АЗ:

Еми-и-и-и, кво да ти кажа? Много.

ДЖИДЖИ:

Оф, ше полудея с тебе. Кво значи “много”? Колкото тоя дезодорант ли е?

АЗ:

По-голям.

ДЖИДЖИ:

Стига ма!

АЗ:

Дебел му е колкото сешоара.

18

ДЖИДЖИ:

Миличката. Той те е разпорил.

АЗ:

Бе и аз първо се уплаших като му го видях, ма после ми хареса. Да знаеш, мацко,

размерът има значение.

ДЖИДЖИ:

Отзад даде ли му?

АЗ:

Дадох му.

ДЖИДЖИ:

Мацко, ти си много смела жена. Да дадеш да ти завират такова огромно парче в

дупенцето.

АЗ:

Нали ти казах – кеф ми беше. Е сега не мога да сядам, ама ще ми мине.

ДЖИДЖИ:

И сега кво?

АЗ:

Ми не знам. Взе ми джиесема и каза, че ше се обади, ама нали ги знаеш мъжете.