Fuck Zamunda - Дневници и нощници - Иво Сиромахов

2 септември 31 пр.Хр.

Ужасен ден. Марк ме взе със себе си и заминахме да се бием с Октавиан.

Битката стана при Акциум. Беше кошмар. Флотилията на Октавиан направо не е истина

– щяха да ни спукат от бой. А на предвождащия ги кораб се изправил самият Октавиан

и реве:

– Къде е развратната царица? Дайте ми я тая мръсна кучка! Ще я окова в

нажежени вериги и ще я разходя като маймуна по улиците на Александрия.

Щях да умра от страх. По едно време римската армада ни обгради отвсякъде и

потапяха един след друг нашите кораби, сякаш са детски играчки. Помислих си, че това

е краят, но в тоя момент Антоний изрева:

– Напред египетски лъвове! Ние няма да се предадем, докато дишаме!

И стана някакво чудо – няколко от нашите жалки корабчета успяха да пробият

обръча на Октавиан и да се измъкнем от тоя воден ад.

Тая нощ с Марк се чукахме така, както никога досега не се бяхме чукали.

10 август 30 пр.Хр.

Той е тук. Октавиан вече е пред стените на Александрия. Докарал е огромна

армия и градът ще падне съвсем скоро. Страхът от смъртта трови дните ни. Марк е

мрачен и не говори с никого. Джиджи плаче от сутрин до вечер.

Само Хатшепсут е доволна. Радвай се, завистлива кучко, скоро ще танцуваш на

гроба ми. Но за разлика от теб аз живях пълноценно и имах най-великите мъже на

епохата.

Хората по улиците отвръщат очи от мен. Долавям мълчаливите им обвинения.

Те си мислят, че страдат заради мен. Вестниците пишат, че ако не съм се чукала с

римляните, египтяните щели да живеят по-спокойно и щастливо.

Наивници! Нима не знаят, че аз превърнах Египет в модерна държава, аз докарах

тук европейски инвестиции, благодарение на мен талантливите деца на Египет днес

имат възможност да учат в най-престижните римски университети.

Но днес всичко това е забравено. Презряната царица стои в кулите на студения

си дворец и чака смъртта.

12 август 30 пр.Хр.

Октавиан влезе в града и върви към двореца.

Иска да ме хване.

Ще ме хване.

Но не жива.

Поръчах на бодигардовете да ми донесат най-отровната кобра от терариума ми.

Тя е тук – лежи на пода и ме гледа втренчено.

Ще ме ухапе, защото се страхува от мен.

Сега ще се съблека гола и ще легна до кобрата.

Последният ми стриптийз ще бъде само за нея.

21

На запад към Индия

11 януари 1492

–Кристофър?

Кой ме вика? Така ме цепи главата, че не мога да отворя очи. Снощи пак се

напих жестоко.

– Кристофър? Good morning, my dear.

Аха, британка е значи. Коя ли ще е, нейната мама? Отварям очи. Лицето й нищо

не ми говори. Хубавичка е, но ми изглежда напълно непозната. Ще си докарам някой

зъл трипер с тия мои безразборни контакти.

Опитвам се да отворя уста, но не мога да издам никакъв звук. Отстрани вероятно

изглеждам като механична играчка, на която са забравили да навият пружината.

Британката почва да ме целува, а на мен ми е толкова лошо, че ми се гади от

целувките й. Ако не спре да си завира езика в устата ми, ще се издрайфам.

Трябва да престана да замъквам всяка срещната в леглото си. Повечето са

безработни актриси. Като чуят, че съм продуцент, свалят гащите с надеждата да

получат някоя роличка. После, като разберат, че от две години нищо не съм продуцирал

и живея от заеми, ме зарязват.

С мъка се дотътрям до хладилника с надеждата да намеря вътре някоя забравена

биричка. Няма бира. Хладилникът е празен като главата на актрисата.

Сварявам кафе. Изпиваме го мълчаливо, актрисата се облича и си тръгва. Още

едно безсмислено чукане, което и двамата ще забравим веднага.

Влизам да се избръсна. Това, което виждам в огледалото, никак не ми харесва.

Подпухнало лице, кръвясал поглед, торбички под очите. Ако до месец не се хвана на

някаква работа, вероятно ще свърша в клиниката за алкохолици.

Казвам се Киркор Колумбиян и съм на 41 години. Баща ми Гарабед Колумбиян

бил търговец от Ереван. Продавал арменски коняк на италианците и често пътувал до

Генуа. Там се запознал с майка ми и на 25 август 1451 г съм се родил аз.

В Италия по онова време не гледали с добро око на чужденците, особено ако са

извънбрачно родени, затова родителите ми ме записали като Кристофоро Коломбо. Но

баща ми винаги ми викаше “Киркор”.

Наследих от баща си алкохолната търговия и изкарах младините си по корабите.

Но ме набедиха в злоупотреби и през 1476 г. се наложи да се преместя в Лисабон.