Fuck Zamunda - Дневници и нощници - Иво Сиромахов

факти, а не да гадае по разни петна, но той твърди, че методът му е абсолютно научен и

вече дава резултати.

И докато си говорихме, той така се разпали, че бутна бирата си и оля цялата

покривка. Но вместо да се смути, че направихме свинщина в заведението, той още

повече се въодушеви:

– Разгеле, разлях бирата, та да ти демонстрирам метода си. Виж петното на

покривката. На какво ти прилича?

– На какво да ми прилича? Обикновено петно от бира.

– Не, не, вгледай се внимателно. Не забелязваш ли някакви фигури, очертания на

някакви предмети? Или животни?

– Виждам една свиня, която си разля бирата. Това виждам.

– Зигмунд, не ми се подигравай. Говорим за наука. Вгледай се в петното и ми

кажи виждаш ли нещо?

– Не, Херман, нищо не виждам, съжалявам.

Роршах заби поглед в подгизналата покривка и въздъхна:

103

– Аз пък виждам очертанията на женски гърди, на разтворени бедра. И ако

анализираме тези данни, ще стигнем до извода, че чувствам сексуална

неудовлетвореност, защото отдавна не съм спал с жена.

– Роршах, и без да се оливаш е очевидно, че отдавна не си спал с жена. Нервен

си и говориш глупости. Защо просто не си смениш професията? Ти си швейцарец –

прави часовници, отвори банка, гледай крави, прави шоколад. Защо ти е да се мъчиш с

психология, от която нищо не разбираш?

Роршах ми се обиди, плати сметката и си тръгна без да ми каже “довиждане”.

Забелязал съм, че колкото по-некадърен е един човек, толкова е по-докачлив.

25 април 1918

Днес внезапно дойде тая кифла Рихтер. Извини ми се, че се държала грубо с мен

миналия път и каза, че вече ми има пълно доверие, особено след като разбрала как съм

помогнал на генералшата. Значи вече се е похвалила, мръсницата…

“Аз, слава Богу, нямам подобни проблеми”, каза Рихтер, “но ме измъчват

тревожни кошмари и искам да ми ги разтълкувате”.

Поканих я да легне на кушетката и взех тефтера си. Сънят, който ми разказа, бе

твърде красноречив.

“Лежах на железопътни релси в мъглив ден. Изведнъж чух локомотивна свирка.

Към мен с огромна скорост летеше мощен влак. Опитах се да стана от релсите, но не

можех. Разпищях се от ужас, но в мига, в който локомотивът ме докосна, тялото ми се

превърна в дълбок тунел и влакът тържествено влезе в мен. Изпитах огромно

облекчение…”

За мен всичко беше ясно. Но как да й го кажа? Дали няма отново да я обидя и да

се лиша веднъж завинаги от гледката на прекрасните й прасци?

– Ъ-ъ-ъ….доколкото бих могъл да разтълкувам съня ви, госпожо… – запънах се.

– Аз не искам да го тълкувате – прекъсна ме тя. – Искам да ми кажете как да

сънувам такива прекрасни неща всяка нощ.

Усетих, че авторитетът ми ще рухне, ако не дам задоволителен отговор, затова

се опитах да сменя темата. Сетих се за “Едип цар”.

– Госпожо Рихтер, случво ли ви се е да сънувате, че осъществявате интимен

контакт с майка си?

Гледах тъпо ухилен пациентката си, а тя стана и ми удари такъв шамар, че

тефтерът ми изхвръкна през прозореца. Този път мисля, че я загубих завинаги. Егати

комплексарката!

26 април 1918

Госпожа Бунте влезе в стаята ми под предлог, че намерила тефтера ми и искала

да ми го върне.

– Ровила сте в личните ми записки? – креснах й аз възмутен.

– Да, но да си призная нищо не разбрах. Какво е “либидо”, някакво горско

животно ли?

Либидо ли каза? Бинго! Това е думата. Запрегръщах дебелата си хазайка в

пристъп на неудържима радост.

– Ей, Зиги, нека първо легна на кушетката – палаво каза тя.

5 септември 1918

Отново препрочитам “Едип цар”. Дали е изпитвал наслада, когато е обладавал

майка си? И защо, щом чак толкова се разкайва, не си отреже оная работа, ами си

104

избожда очите? Дали пък Едип не е самият Софокъл? И ако е така, не е ли сфинксът

литературна проекция на проклетата Софоклова хазайка?

4 ноември 1918

Роршах пак се обади и ме покани на обяд. Нямаше как да отклоня поканата. Ако

му откажа, ще реши, че се надувам и ще ме разнася из цяла Швейцария, че съм си

повярвал.

Седнахме “При Ирма” и си поръчахме зелева супа и бира. Ей, тоя човек не спря

да се хвали. Обясни ми, че методът му с петната давал невероятни резултати и че

благодарение на него вече бил станал изключително уважаван сред швейцарските си

колеги.

Аз тактично замълчах, но това надуто копеле изведнъж изръси, че можел да ми

“услужи” с метода си и да ми го разкрие, за да го прилагам на пациентите си. Седях