Fuck Zamunda - Дневници и нощници - Иво Сиромахов

жена! Тайно се надявах да каже, че ме е сънувала. Уви, не! Сънувала, че я гони едър

бик само с един рог, ама мноооого голям! Опитах се да извъртя нещата в моя полза и да

я убедя, че големият рог е символ на мъжкия член. Попитах я дали не свързва бика с

някой неин познат, а тя ме нарече “мръсник”. Закани се, че няма да стъпи повече при

мен!

11 март 1918

Днес не дойде никой, затова се отдадох на теоретична работа. Решил съм да

докажа научно, че всички човешки действия са породени от сексуален мерак. Сега

търся научен термин за “мерак”. Все пак обществото е твърде консервативно и едва ли

би приело нещата да му се казват право в очите.

20 март 1918

Нямам много пациенти и по цял ден гледам порно. Като човек, пристрастен към

порното, мога нескромно да заявя, че за мен вече няма тайни в този жанр.

Преди години, когато бях начинаещ еротоман, се захласвах по добре заснетите

порнофилми.

Бях научил наизуст телата на порнозвездите, движенията им, стоновете им.

Държах видеото на стопкадър и си казвах – господи, няма такъв съвършен клитор,

такива божествени устни...

В един момент усетих, че вече знам всичко за тези жени и се отегчих от тях,

сякаш съм ги чукал с години. Филмите започнаха да ми изглеждат твърде нагласени,

героините – твърде напудрени, а оргазмите им – твърде фалшиви.

Започнах да търся аматьорско порно. Заснето със скрити камери в апартаменти,

офиси, подлези, автомобили. Открих красотата на непреднамерения секс.

Непреодолимият чар на риалитито.

После и това вече не ми стигаше и започнах да хвърлям по едно око на по-

извратени неща. Застаряващи секс-тигрици, грозновати домакини, отблъскващи

културистки с огромни клитори.

И след като изгледах хиляди километри порнолента, когато вече бях видял

всичко, у мен се зароди необяснимият копнеж по недоизказаното.

Порното вече не ме възбужда, но се побърквам от вида на половинка от малка

цица, скрита зад леко открехната бяла ризка. От ръба на жартиер. От нечий парфюм,

останал в кабинета ми мигове, след като жената, която го носи, си е тръгнала.

Това е сигурен знак, че вече съм неизлечимо болен.

31 март 1918

Посети ме генералшата Цимер. Генералът напоследък се държал доста хладно с

нея. От пламенен любовник се превърнал в безразличен съквартирант. Всички опити на

съпругата да го прелъсти били безуспешни. “Виси му като магарешка опашка”, изплака

госпожа Цимер.

– Хм, опашка ли казахте? – придадох си замислен вид и се направих, че

записвам нещо в тефтера си. Този генерал е пълен идиот! Да имаш такава жена и да не

102

я употребяваш! Е, прасците й не са толкова хубави като на госпожа Рихтер, но пък

какъв задник вади!

Предложих на генералшата да легне на кушетката, за да й почогна. Без капка

свян тя започна да се съблича и не спря до момента, в който остана чисто гола.

– Хайде, доктор Фройд, помогнете ми! – изстена тя с глас, който би вдигнал и

най-безутешната магарешка опашка.

В този миг аз осъзнах, че съм изправен пред страшен избор – между природата и

науката.

Науката отстъпи.

2 април 1918

Хазайката ми госпожа Бунте пак ми вдигна скандал за наема. Обясних й, че

скоро ще съм прочут учен и ще имам много пари, но тя е непреклонна. Все пак каза, че

можела и да почака, ако съм й направел от “оная магия, дето съм направил на

генералшата”. Явно е подслушвала дъртата вещица.

Притеснявам се обаче дали кушетката ще я издържи – тая свиня тежи над 150

кила.

14 април 1918

Отново писах. Още не съм измислил невинна дума за “мерак”. Колебая се между

“лабудо” и “болидо”. Първото обаче ми звучи като порода маймуни, а второто май че е

някакъв автомобилен термин. Трънлив е пътят на учения!

Седнах да препрочитам любимия си Софокъл. “Едип цар”. Бе, тоя Едип си е ебал

мамата! Много се развълнувах. Като се замисля, майка ми също ставаше… Въпреки, че

беше с мустаци и имаше повече брадавици, отколкото е прилично, трябва да си

призная, че често съм я сънувал гола. Какво ли означава това?

20 април 1918

Херман Роршах ми се обади да пием по бира. Той е младо психиатърче от

клиниката в Мюнстерлинген. Симпатично момче, швейцарче, ама малко гламаво.

Седнахме и той взе да ми разправя за някакви мастилени петна, по които

изследвал психиката на пациентите.

Предупредих го, че психиатърът не е врачка и трябва да се опира на обективни