Fuck Zamunda - Дневници и нощници - Иво Сиромахов

пърдим по него. Това ще убие романтиката.

11 март 1875

94

Реших да демонстрирам изобретението си на кмета. Опънах медна тел от дома

ми до кметството. Занесох една фуния на кмета, поднесох му я тържествено и му

обясних, че съм изобретил уред, чрез който кметът ще може да говори с всеки човек в

града, без да излиза от кабинета си. Кметът беше заинтригуван и попита как работи

апаратът ми.

Аз му казах да почака малко, докато се прибера у нас и оттам ще му се обадя.

Прибрах се, застанах до моята фуния и казах: “Хой, хой, господин кмете, говори

Александър Бел. Желая ви успешна работа”.

Никакъв отговор.

Опитах пак: “Хой, хой, господин кмете, чуваме ли се?”

Никакъв отговор.

Отправих към петдесетина послания до кметството и тъкмо се бях отчаял, когато

в дома ми връхлетя самият кмет, почервенял от ярост:

– Ти няма ли да престанеш да ми пърдиш в тая фуния, бе? Спри да ми се

обаждаш, щото много като тебе вече плакаха.

Идиот! Кметовете нищо не разбират от техника.

15 март 1875

Получих писмо от Марая.

“Скъпи Алекс, това е последното ми писмо до теб. В живота ми се появи друг

мъж. Запознах се с него в морз-клуба. Очарователен е. Чука по 70 знака в минута.

Покани ме на вечеря и беше толкова мил и забавен, че на сутринта се събудих в леглото

му.

Прости ми скъпи, но още когато заминах за Харвард, знаех, че любовта ни е

обречена. Очи, които не се виждат, се забравят. Гласове, които не се чуват, отшумяват.

Забрави за мен. Желая ти щастие.”

Каква мръсница! Аз се блъскам от сутрин до вечер, за да измисля начин да си

говорим от разстояние, сглобявам фунии, опъвам жици, коля котки, гълтам вода във

ваната, удря ме ток, а тя си ляга с първия срещнат морзаджия.

Не заслужаваш таланта ми, малка кучко. Някой ден аз все пак ще успея да

направя апарат за пренасяне на гласове и чрез него ще си говоря с всички красиви

пички на планетата. С всички, освен с теб!

95

Руски стандарт

6 Август 1894

Тия дни е слабичко. Винаги е така в началото на сезона. Оборотът ми от вчера е

само 43 рубли. Като изплатя евентуалните печалби, ще ми остане колкото за шише

водка.

Добре, че е Пушкин. Той е абсолютен маниак. Залага и на най-тъпите мачове. И

винаги играе нестандартно. Днес дойде и заложи 10 рубли на контролата Селта-

Валенсия. Коефициента за победа на Селта е 1:54, а за Валенсия 1:1.1

Познавам букмейкъри, които биха му взели парите, без да им мигне окото, но на

мен ми е тъпо да забогатявам от невежеството на клиентите си, затова деликатно го

предупредих:

– Ще се прецакате, Александър Сергеевич. Селта са много слаби. Нямат никакъв

шанс срещу Валенсия.

– Не ги разбираш залаганията, Менделеев – отвръща той. – Големите печалби

винаги идват от слаби отбори, дето всички ги подценяват. Топка е, върти се – всичко е

възможно. А и Селта сега са в подем, нищо че изпаднаха във втора дивизия. Стоичков

им е треньор, взеха Петър Занев. Като нищо може да хвърлят голямата бомба.

Чешит си е Пушкин. Отвреме-навреме го прихваща нещо и почва да говори в

стихове, а ние с другите момчета направо се насираме от смях.

8 август 1894

Селта паднаха с 5 на 0. Пушкин е мрачен.

– Само тоя мач да бях хванал – вика, – щях да си оправя дълговете, ама на –

късмет!

А Достоевски почна да му се подиграва и му вика:

– Голям глупак си, Александър Сергеевич. Като не разбираш от футбол, защо

залагаш?

А Пушкин си седи в ъгъла, драска стихчета върху някаква салфетка и не

отговаря.

– От такива бунаци като тебе Менделеев ще стане милионер – продължава да го

дразни Достоевски.

– А, милионер! – намесвам се аз. – Никой букмейкър не е станал милионер. Пък

и на мен това не ми е професията. Правя тия залагания само за да си финансирам

химическите изследвания.

– Вярно е – намесва се Чехов. – Колегата е изтъкнат химик, но от наука не се

живее. Консумативите са скъпи.

– Затова ли са ви тия колбички и епруветки? – пита ме Гогол.

– Затова.

– А водка можете ли да направите?

– Е, водката е по-сложна химия – казвам. – Едва ли бих могъл да се справя.

– Че какъв химик сте, щом една водка не можете да направите! – казва Гогол. –

Я зарежете тия безсмислени опити. Хванете се с някакъв по-почтен бизнес.

– Какъв?

– Имам един познат Чичиков. Изкупува мъртви души. Луди пари направи.

Всички взеха да се смеят, а Достоевски се доближи до мен и ми прошепна: