Fuck Zamunda - Дневници и нощници - Иво Сиромахов

96

– Не го слушай тоя Гогол. Напълно луд е и всичките му приятели са луди. Преди

разправяше за някакъв, дето му паднал носа и ходел вместо него на работа, представи

си!... Я кажи какви са коефициентите за Хамбургер-Олимпик.

– За победа на Хамбургер е 1:3. За равен 1:1.8 и за победа на Олимпик 1:1.4.

– Слагам две рубли на Хамбургер.

– Добре, Фьодор Михайлович. Записвам ви. H2O.

Тези кодове ги пиша нарочно заради данъчните. В Русия букмейкърството е

незаконно. И като дойдат да ме проверяват им казвам, че това са химически формули.

Какво разбира данъчен инспектор от химически формули!

15 август 1894

Опитите ми много напредват. На път съм да създам водка по химически път.

Това ще бъде революция в науката. Сбогом просташка ферментация, сбогом селски

казани!

Хипотезата ми е, че водка може да се получи чрез просто смесване на спирт и

вода. Големият въпрос е какво да бъде съотношението.

Смених няколко варианта и предложих на момчетата да ги дегустират.

На Чехов му хареса най-слабата водка – една част спирт, три части вода. Такъв

си е Антон Павлович, деликатен. Дай му на него шампанско, ликьорчета и слаби

питиета.

Гогол пък смята, че водката трябва да е силна и да е в съотношение четири части

спирт, една част вода.

– Пиенето трябва да е събитие абсолютно потресаващо – казва той. – Трябва да

ти действа така, сякаш при тебе е пристигнал ревизор!

И наистина ефектът от силната водка е потресаващ. Проблемът обаче е, че

колкото повече спирт слагаш, толкова повече се оскъпява продуктът. Щото спиртът се

купува с пари, а водата нищо не ти струва.

Пушкин пък ми предлага да сложа някаква есенция във водката. Сега вкусът й

бил някак безплътен, а той искал да му ухае на любимата жена. Голям курвар е тоя

Пушкин.

– Не ги слушай тия пияници – вика ми Достоевски. – Какво разбират писателите

от алкохолен бизнес! Според мен трябва да постигнеш компромис между качество и

цена. Руският народ е беден и не може да си позволи да плаща скъпо. Сложи му две

части спирт и три части вода и му гледай сеира. А между другото дължиш ми 6 рубли,

щото хванах Хамбургер-Олимпик.

И ми подава талончето, на което пише H2O. Изплатих му шестте рубли и

забърках две части спирт с три части вода. Така водката става слабичка, но пък е

евтина. Пък и ще пият по две-три шишета, за да ги хване.

17 септември 1894

Почна шампионската лига и работата ми се увеличи, та се наложи да си назнача

помощница. Казва се Настася Филиповна и е дъщеря на някакъв разорен помешчик,

който се самоубил. Не е много работлива, но гърдите й са изумителни.

Откакто я взех при мен, писателите изобщо не излизат от пункта. Непрекъснато

я закачат и й разказват ненаписаните си глупости. Нищо, нека да я свалят, нали ми

вдига оборота.

Пък и водката ми много добре се харчи. Пият по 7-8 шишета на ден на цена 10

рубли бутилката.

Снощи даже се понапиха и Достоевски вика на помощницата ми:

– Настася Филиповна, аз ще ви увековеча в някой мой роман.

97

– Какво ще ме направите?

– Ще ви увековеча.

– Ах, колко нестандартно. Никога не са ме увековечавали. Ама нали няма да ме

боли? Как ще го направите?

– Ами ще кръстя главната героиня на ваше име.

– Колко забавно! И как ще се казва романът?

В тоя момент Пушкин се надигна от масата и изрева:

– “Идиот” ще се казва. Щото Достоевски не е никакъв писател, той е пълен

идиот.

А Достоевски се хили.

– Вие, Александър Сергеевич, сте интересен човек. Завиждате ми, затова ме

обиждате.

– За какво да ви завиждам?

– Ами затова, че хващам повечето мачове, а вие един резултат не сте познали.

Нищо не отбирате от футбол.

– А за какво ми е да отбирам от футбол? Аз съм поет.

– Какъв поет сте, щом не отбирате от футбол? Нямате никаква интуиция,

никакво чувство за реализъм. Само кухи фрази и претенции.

– Вие наистина сте идиот, Фьодор Михайлович. Пишете за идиоти и сте същия

като тях.

– Някой да ми е виждал шинела? – намеси се Гогол. – Боя се, че са ми го

откраднали, а без шинел как ще изкарам зимата?

– Дмитрий Иванович, колко е коефициентът за Арсенал срещу Портсмут? –

обади се и кроткият Чехов.

А Настася Филиповна продължи да се върти около масата на писателите и да

подклажда страстите им с огромните си гърди.

Пушкин заби нос в салфетката и взе да драска нещо върху нея. След малко се

изправи и патетично извика: