Fuck Zamunda - Дневници и нощници - Иво Сиромахов

тоя, дето черпи с мартинита за нищо.

Помотах се още известно време около бойното поле и с всяка изминала минута

ми ставаше безпощадно ясно, че троянската война няма да започне днес. Ако въобще

започне някога.

Към три и половина ми звънна Зевс:

– Кво става с репортажа? Пращай го по-бързо, щото съм ти запазил първа

страница. Заглавието ще е “Избухна троянската война”. Все пак войни не се случват

всеки ден.

7

– Виж сега, шефе, слагай нещо друго на първа. Войната още не е започнала.

– Ти луд ли си? – разкрещя ми се Зевс в слушалката. – Хич не ме интересува

дали шибаната война е почнала или не! Искам я на първа страница!

– Ама война няма бе, шефе. Поне засега. Това е истината.

– Да ти еба истината, Омире! Въобще не ми дреме за шибаната истина! Искам

новина за първа страница и 200 реда репортаж. Ако бях пратил Есхил, досега цяла

трагедия щеше да е написал. А ти, вместо да пишеш новини, си бъркаш в дъртия нос и

ми разсъждаваш за истината. “Спартанско ехо” имат два пъти по-висок тираж от

нашия. И знаеш ли защо? Щото не им дреме за истината, затова. Престани да ми

философстваш и сядай да пишеш за избухването на войната.

– Зевсе, аз съм от друго поколение и не мога да лъжа читателите, съжалявам.

Прибирам се в Атина. Прати тука Есхил.

Зевс млъкна отсреща. Явно усети, че е сгафил. Настъпи дълга пауза. След малко

заговори с виновен тон.

– Извинявай, бай Омире, прав си. Не се сърди! Като млад журналист съм се учел

от твоите репортажи. Ама сега времената са други. Конкуренцията е жестока. Ако

нямаме ударно заглавие на първа страница, няма да продадем вестника.

– Знам. Но отказвам да пиша лъжи. Предпочитам да напусна.

– Айде сега, глупости! Щял да напуска. Знаеш колко държа на теб... Добре,

заглавието ще е “Надвисва троянска война”. Иди там, разпитай Ахил и Хектор за какво

се бият, какво очакват, какви са им прогнозите. Искам 200 реда пълни с драматизъм и

напрежение от предстоящата схватка. А защо не се бият тия лайнари?

– Много е горещо. 40 градуса на сянка е.

– Да ги еба у мързеливците. В Атина е 45 градуса! Климатиците в редакцията

едвам насмогват. Ама не се оплакваме, нали?... Айде, бай Омире, нали ще ми пратиш

репортажа до четири и половина?

– Ще се опитам.

– Разчитам на теб. Ти си пич.

И затвори.

Ебати гадната професия съм си избрал. Да си репортер е отвратително. Ама

баща ми е виновен. Да бях станал бизнесмен като съучениците ми! Всичките направиха

големи кинти и нито един не е влязъл в затвора. Е, някои ги застреляха – ама преди

това си поживяха добре.

Както и да е, стига съм разсъждавал! Трябва да напиша нещо, подходящо за

заглавието “Надвисва троянска война”.

Отидох пак при Ахил. Пичът се беше разплул под сянката и пушеше поредната

цигара. Седнах до него и извадих лаптопа. Ахил ме погледна загрижено.

– Бай Миро, къде пак си тръгнал по жегите, бе? Прибери се на сянка да не те

удари някой инсулт. На твойта възраст...

– Кво ми е на възрастта? На 46 години съм.

– Чичо ми баш на 46 години го удари инсулт, да не дава господ...

– Не се ебавай с възрастта ми, Ахо. Кажи сега за какво ще се биете с троянците?

– Еба ли му майката? Аз съм наемник. Не ми пука за кво се бия, важното е да

плащат.

– Е, не може да не знаеш за кво се биеш.

– За пари. За кво друго да се бия?

Млъкнахме. Усещах как се изпотявам. Не беше от жегата. Ахил запали нова

цигара.

– За неква путка се бием, доколкото разбрах. Менелай знаеш ли го? Кмета на

Спарта. Дето в “Спартанско ехо” го пишат “царя на Спарта”?

8

– Знам го.

– Къв цар е тоя, бе? Абсолютен нещастник. Фанал се с някаква курветина –

Елена, дето била “Мис Спарта” и тая му изпила мозъка. Сложил й силикон, купил й

кола, назначил я в общината. И тая тъпа путка, вместо да му е благодарна, се наебала с

някакъв троянски гъзар – Парис. Познаваш ли го?

– Лично не го познавам, ама съм чувал за него. Син е на Приам – кмета на

Троян.

– Да. Ама едно е да си кмет като Менелай, друго е да си син на кмета. Ама де да

знам, може пък да му е голям... Трябва да го пробвам...

– А стига с тия твоите гейски подмятания, де! Пък после медиите ти били

виновни, че те изкарват педераст.

– Ебавам се, бе! Ейййй, човек да не смее да се пошегува пред репортерите!

– Та кво викаш за тая Елена?

– Нищо не викам. Не я познавам, ама войната е заради нея. Заради некаква

миризлива путка, представяш ли си? Ама на мен не ми дреме. Аз кинтите така или