Fuck Zamunda - Дневници и нощници - Иво Сиромахов

Ако пишеш за деца, е по-добре да кажеш “Мечо се закани да отмъсти на Лиса”, вместо

“Мечо реши да ебе путката майна на Лиса”...

Оф, стига съм философствал! По-добре да си лягам, че утре почва войната и

трябва да съм във форма.

С мъка отключих вратата на стаята си и се тръшнах на леглото.

Ах, как ме прееба тая мръсна курва Артемида!

Добре, че по кабелната даваха порно.

4 август 1193 пр.Хр.

В седем и половина сутринта джиесемът ми се раззвъня на пожар. Зевс.

– Кво става – вика. – Как е войната?

– Ми още не е почнала – казах. – Кой е луд да се бие в седем и половина

сутринта?

– Гледай да не изтървеш новината – каза Зевс и ми затвори.

Аз да изтърва новината? Абе, колега, аз когато съм бил начинаещ репортер ти си

лазел прав под масите на Олимп. От 30 години съм в медиите и нямам изтървана

новина бе, пикльо с пикльо. Ще ме учи той мене на журналистика. Айде нема нужда!

Станах от леглото и влязох под душа. Главата ме цепеше като за световно. Май

прекалих снощи с тия ракии. Пък и тая курва Артемида как ме прецака...

Слязох в лоби-бара. Барманът ме пита:

– Кафенце ще желаете ли?

– Колко струва?

– Два обола.

– Нема да желаеме.

Бахти скъпото кафе. Два обола! Ще си купя един пакет мляно кафе от супера и

ще си го варя в стаята, кво толкова...

Излязох навънка, гледам пред хотела спряло такси – колесница. Седи вътре един

бакшиш и чете “Спартанско ехо” – вестника на конкуренцията.

– До бойното поле колко ще струва? – питам го.

– Ще те закарам за пет обола.

– А, мерси. Ще ида пеша.

– Ей, много сте стиснати тва ахейците – ухили се бакшишът. – Айде качвай се,

ще те закарам за три.

– Няма нужда – казах. – Ей къде е бойното поле, тъкмо ще се поразходя.

Бахти разходката. Два часа и половина при 35 градуса жега! Ама който дава 40

обола за ненадеждни путки, ще ходи пеша.

Към десет и половина пристигнах на бойното поле и се отчаях. Мирмидонците

се мотаха напред-назад отегчени, а Ахил беше легнал под едно дърво и пушеше. Като

ме видя, се ухили:

– Опааа, медиите дойдоха. Здрасти, бай Миро.

– Здрасти, Ахо. Ще почвате ли скоро войната?

6

– Ква война в тая жега бе... Глей ме, още не съм си вдигнал щита и вече съм

плувнал в пот... Бахти глобалното затопляне... Ти как си? Как е шефа ти?

– Добре сме. Бачкаме.

В тоя момент ми звънна джиесемът. Изписа ми се номерът на Артемидчето. Кога

съм й го взел – не помня. Реших да не й вдигам, сърдит съм й на тая куха лейка.

– Абе много жълт ви е станал вестника, бе – продължи Ахил. – Вместо да

пишете кого съм убил, какви подвизи съм направил, вие пишете само с кого сте ме

видели на Акропола, дали съм бил гей или не...

– Еми ти си публична личност. Нормално е хората да се интересуват от личния

ти живот.

– Бай Миро, не ми говори с тия клишета. Ти поне си от старата школа и помниш

каква беше навремето журналистиката. Нямаше такива работи.

– Е, нямаше – въздъхнах. – Ама сега времената са други. Айде аз ще се

поразтъпча наоколо, белким измъкна някоя новина.

– Айде! И много здраве на Зевс, като го видиш!

Отидох до троянските стени, а отпред някакъв страж взе да ми се дърви.

– Ти къде? – вика. – Пропуск имаш ли?

– От пресата съм.

– Акредитация имаш ли?

– Имам.

– Добре. А цигари имаш ли?

– Имам.

– Дай една цигара и влизай!

Влязох в крепостта и съвсем се отчаях. Троянците бяха още по-зле. Налягали

кой където свари, хвърлили оръжията на земята и въобще не приличаха на хора, които

имат намерение да воюват.

А Зевс чака репортаж.

Към обяд жегата стана непоносима. Сигурно беше над 40 градуса. Двете армии

съвсем изпаднаха в летаргия.

Купих си една бира от лавката “При бай Приам” и тъкмо я отварях, когато

получих смс от Артемидчето:

Kade si? Za6to ne mi vdiga6? Lipsva6 mi...

Мама ти, курвенска, помислих си. Дошъл ти е акълът в главата и сега

съжаляваш, че си пропуснала да вкараш в леглото си великия Омир.

Дали да й отговоря? От една страна, трябва да държа на достойнството си и да й

покажа, че не може да ме разиграва все едно съм някакъв пикльо на нейните години. От

друга страна, тия 40 обола, дето ги похарчих снощи, трябва да си ги избия по някакъв

начин. Може пък да ми даде втори шанс...

Реших да й отговоря неутрално.

С изпотени пръсти набрах по клавиатурата:

Dobre sum, imam mnogo rabota sega. Dove4era 6te se vidimJ

Само че довечера няма да ти плащам шибаната сметка, нали се сещаш? Умря