Fuck Zamunda - Дневници и нощници - Иво Сиромахов

Какъв е ерген е тоя, бе, той си е мека китка отвсякъде. А тя ми вика:

– Не бе, не е гей, метросексуален е, то сега е модерно. Една колежка разправя, че

е спала с него и той й бил казал, че това било рекламен трик. Неговите пиари му били

измислили тоя имидж на педераст, за да се харчел повече. А иначе в леглото бил като

звяр...

Това, жените, са много наивни. Човек или е педал, или не е.

Бъбрихме си през цялото време и пътят мина неусетно. На края на пътуването тя

ми вика:

– Ама ние толкова хубаво си приказваме с вас, пък още не сме се запознали.

Приятно ми е – Артемида. Кръстена съм на богинята на лова.

– И ходите ли на лов? – зададох аз първия тъп въпрос, който ми хрумна.

– Само за мъже – каза тя. И ми намигна.

Егати! Много отворени са станали тва младите репортерки, искат си го в прав

текст. Пък тая Артемида хич не е лоша. Верно, циците й са малки, но за сметка на това

гъзът й е голям.

– Приятно ми е Омир – представих се и аз. – Но ти можеш да ми викаш и

“Миро”.

Репортерката се ококори с огромните си кафяви очи.

– Вие сте Омир? Самият Омир! Божичко, та вие сте мой кумир... Аз съм се учила

на журналистика от вашите текстове. За мен “Войната на жабите и мишките” е най-

великият репортаж в съвременната гръцка журналистика.

Много се изкефих, ама реших да не го показвам и сложих на лицето си маската

на скромното високомерие. Един вид: не можеш да ме изненадаш, маце, щото аз такива

похвали слушам по сто пъти на ден!

– Е, чак пък най-великият! – измърморих. – Най-великият ми репортаж все още

не е написан.

Ебати тъпото клише изръсих. Защо бе, защо като видя хубава пичка, веднага

почвам да говоря тежки глупости?

Пристигнахме и се настанихме в хотела. Приятно хотелче в центъра на Троян с

изглед към бойното поле, където утре ще започнат военните действия. И Артемида ми

вика:

3

– Много се радвам, че ще спим в съседни стаи, защото мен понякога много ме е

страх нощем. По-спокойно ще ми е, като знам, че в съседната стая спи сродна душа.

Сродна душа! Тия от женските списания имат ебати речника! За ебане мисли, а

ми говори за сродни души. Това е то медийното лицемерие.

Теглих си един душ и излязох да се поразходя. Троян е много приятен град, има

възрожденска архитектура и красива природа наоколо. Ще си изкарам добре.

Прибрах се в хотела, звъннах от рецепцията на Артемидчето и я поканих на

вечеря.

След половин час тя слезе в лоби-бара, натокана като начинаеща фолкпевица –

ярко червило, трийсетсантиметрови токчета и пола, която едва прикриваше гъза й до

половината. Егати курволяка!

Стоях на около метър от нея, за да не припадна от силната миризма на парфюма

й. Беше изляла върху себе си поне два литра. “Стягай се, Омире!”, казах си. “Тая нощ

ще чукаш яко!”

Седнахме да вечеряме в една много приятна кръчмичка с изглед към Троянския

балкан.

Поръчах узо, ама келнера каза, че нямало. Тука всички пиели “Троянска

сливова”. Поръчах си троянска сливова, а Артемидчето си взе мартини. Ясно, прави ми

се на маркова пичка! Колко съм ги виждал такива като нея...

Разбъбрихме се на всякакви теми. Тя ми се оплака колко тъпи били колежките й

в редакцията, как никой не я разбирал и как искала да прави сериозна журналистика, но

я принуждавали да пише тъпи светски хроники. Даже се просълзи.

– И ако чуете, че в някое издание търсят сериозен репортер с усет към

разследващата журналистика, моля препоръчайте ме... Вие сте такъв авторитет в

гилдията!

– Ти си – вметнах.

– Моля?

– Не “вие сте”, а “ти си”. Да си говорим на “ти”, достатъчно близки сме вече! – и

вдигнах чашата си за “наздраве”. Големите кафяви очи на Артемидчето ме гледаха с

такова обожание, с каквото аз снощи гледах рекорда на Дискобол.

– Да поговорим за нещо по-весело – предложих аз и поръчах още едно мартини

и още една троянска сливова.

Казахме си “наздраве” и подхванахме най-веселата тема – да злословим по адрес

на колегите. Бяхме единодушни, че навсякъде колегите са тъпанари и нищо не разбират

от журналистика. Този извод ни развесели и стана повод да си поръчаме по още едно

питие.

Ей, тая троянска сливова била като виагра, бе! Усетих как нещо в дънките ми се

надига със страшна сила. И няма спадане, батка!

В тоя момент певицата от ресторантския оркестър обяви:

– А сега, един музикален поздрав за нашия скъп гост от Гърция – големият