Fuck Zamunda - Дневници и нощници - Иво Сиромахов

журналист Омир.

И забиха “Епимено”. Артемида се ококори още повече и ми прошепна, че никога

досега не е вечеряла с толкова известен човек. Ма то и аз се изненадах – не съм очаквал

тук някой да ме познава.

После тя заговори за зодии. Това е ебати тъпата тема, но се правех, че ми е

интересно, защото знам, че всички пички си падат по зодии. Оказа се, че аз съм

Стрелец, също като бившето й гадже, който я бил зарязал пред две седмици. Очите й

отново се напълниха със сълзи.

Реших, че сега е моментът да действам. Прегърнах я, пуснах оня еротичен

тембър тип “Орфей сваля Евридика” и й прошепнах:

4

– Не мога да гледам как най-красивите очи, които съм виждал, плачат. Няма да

позволя да страдаш ти, моя Артемида кафявоока!

Кафявоока! Ебати тъпата дума изръсих, ама при 30 години стаж в “Ахейски

новини” е нормално да имам някои професионални деформации.

– Никой не ми е говорил така поетично – въздъхна тя.

Допихме си питиетата и аз викнах сметката. Като дойде сметката, направо ми

стана лошо. 35 обола! Това са ми командировъчните за цяла седмица! Ама аз реших да

се направя на още по-отворен и даже оставих 5 обола бакшиш. Да види Артемидчето,

че съм ларж. Все едно вземам заплата колкото Зевс. Ама си викам: струва си човек

веднъж да се охарчи в името на доброто ебане, което ми предстои.

Прибрахме се в хотела, тя отключи стаята си, погледна ме с очи замъглени от

възхищение и мартини и каза:

– Благодаря ти за прекрасната вечер! Никога няма да я забравя. Лека нощ!

– Хе-хе – разхилих се – за нас нощта тепърва започва. Къде ще я прекараме? В

твоята или в моята стая?

– Не, не – каза тя. – Не мога така изведнъж! Ще се видим утре.

И докато се усетя, тая кучка затръшна вратата под носа ми.

Стоях надървен и съсипан пред вратата на стаята й.

Егати докреватната курва!

Цяла вечер да ми дава аванси и накрая да ме отреже! И то след като съм

похарчил цели 40 обола за тая скапана фуста! А в Кушадасъ тая почивка, дето я беше

намерила жена ми, излиза по 10 обола на ден ол инклузив!

О, музо, възпей оня гибелен гняв на злочестия Омир,

Що бе отрязан от Артемида – кафявооката курва...

Опа, май съм се напил – почнах да говоря в тъпия надут стил на Зевс...

Много сме спорили с него за стила на писане. Той пише адски фалшиво и

патетично. Измисля си някакви префърцунени думички като “волоока”, “слънцезарна”,

“благогъза” и ги реди в някакъв странен ритъм – вика му “хекзаметър”.

И кара всички в редакцията да пишат така. Е как няма да ни пада тиражът?

Хората искат да прочетат нещо, написано на нормален човешки език. Така както

си говорят вкъщи, на улицата, в кръчмата.

Но този език според Зевс бил “просташки”, а медиите трябвало да възпитават.

Дрън-дрън!

Журналистите трябвало да пишат на “литературен” език, който е по-изискан, по-

пуритански и по-лицемерен от разговорния език.

Зевс смята, че е по-добре да напишем: “Стефан и Анастасия отидоха в хотела и

се съвокупиха”, вместо “Стефан и Анастасия отидоха в хотела и се изчукаха”.

Аз обаче смятам, че няма такова нещо като “литературен” език. Литературният

език е мъртъв език. Аз пиша така, както говоря с приятелите си. Иначе написаното

звучи фалшиво, кухо и досадно.

Да вземем за пример прословутия израз за майката. С него можем да изразим

цялата гама от мисли и чувства.

Когато искаме да изразим възхищение от качествата, способностите и таланта на

някой, ние казваме: “Тоя си е ебал майката”. Това е висше признание за

изключителността на индивида.

Когато някой ни съобщи изненадваща новина, ние казваме: “Ти ми еба майката”.

Ако ни зададат въпрос, чийто отговор не знаем, използваме риторическата

фигура “Ба ли му майката?...”

Когато съветваме близък човек да не си слага на сърца проблемите, които са го

налегнали, казваме: “Еби им майката!”

5

Има още много изрази, свързани с ебането, които са страшно изразителни и не

можеш да ги замениш с нищо по-благоприлично. Благоприличните заместители

осакатяват мисълта и умъртвяват текста!

Например, когато се ядосваме на себе си, казваме: “Да се еба у главата проста!”

Чисто технически е невъзможно човек да извърши този назидателен сексуален акт,

обаче изразът съществува.

Или възторжената оценка: “Тоя си е ебал веко!” Да си ебеш веко! Какъв размах

на половата мощ! Каква мащабност на сексуалния акт!

Разбира се, всеки писач трябва да се съобразява и с аудиторията, за която пише.