Джудит Рийвс-Стивънс - 12 те вятъра

- Много молитви - повтори Чарли.

Повечето хора на обекта стояха около очукана метална маса с вдигащи пара чаши кафе или чай и чакаха официално нареждане от своя началник. На друга сгъваема маса имаше ламинирани топографски карти, прихванати с тежки метални щипки, и обемист сив лаптоп, свързан с джипиес система.

Лайънъл Къртс, началникът, посрещна Джес с крива усмивка. Черната му кожа, късо подстриганата му коса и равният му акцент от Средния запад бяха абсолютно неуместни в ледената пустош - сигурни белези на XXI век и масовата глобализация. Червеното му яке носеше фирменото лого на „Халдрон Ойл", петролната компания, която щеше да съжалява, че е наела Джес да проучи трасето на струващия много милиарди петролопровод.

- Да злорадстваш ли си дошла? — попита Къртс. Джес знаеше, че той не го приема лично - компанията не харчеше негови пари.

- Както съм ти казвала, земята разказва истории - отвърна младата жена. - Всеки хълм, всяка долинка, всеки камък. - Тя посочи малкото възвишение, където с тънки метални колчета и жълта лента беше заложена квадратната мрежа на археологическия обект. - Преди няколко века тук е текла река и бреговете ѝ са идеално място за село.

В гласа му прозвучаха нотки на възхищение.

- Ти ни предупреди, така си е. Чарли казва, че не трябва да заравяме останките, докато не дойде шаманът. Искаш ли да погледнеш?

Джес се обърна към инуита.

- Може ли?

- Само повече не пипайте нищо — каза той и се обърна към Къртс. - И кажи на хората си да не използват ножове и изобщо режещи инструменти, докато не затворим гроба.

- Защо?

- Покоят на гробището е смутен и сенките на мъртвите може да са навсякъде. Ако твоите хора случайно прободат някоя от тях с нож, те ще се разгневят и може да ви причинят всевъзможни неприятности. Болести, лош късмет, бели мечки... или пък следващият лов на тюлени може да не мине много добре.

Джес видя, че Къртс се опитва да прецени дали Чарли говори сериозно. За щастие взе правилното решение.

- Няма да има ножове. Ще им съобщя.

- Благодаря.

Заизкачваха се по склона към обекта.

- Той знае, че не ходя на лов за тюлени, нали? - прошепна Къртс на Джес.

- Метафора. Сенките може да ви попречат да намерите ново трасе за петролопровода, за да заобиколите това място.

- Ясно. - Къртс не изглеждаше убеден. - Стига да не говореше сериозно за мечките.

Застанаха до отворената яма с останките - покафенели от времето кости, обхванати от спаружени сухожилия и парчета еленова кожа. Чарли тихо изпя погребален напев на родния си език. Къртс почтително сведе глава, а Джес разбра, че е допуснала ужасна грешка.

Тя изчака Чарли да свърши и каза:

- Този гроб не е инуитски.

Гробът беше дълбок малко повече от два метра и тя посочи профила на изкопа.

- Погледнете редуването на пластовете. Виждате ли речния чакъл в средата?

Между два пласта по-тъмна почва отчетливо се очертаваше тънка линия от светли камъчета.

- Обясни - помоли Къртс. Явно беше събудила интереса му.

Изражението на Чарли стана сурово - той знаеше какво ще каже Джес.

- Съвременните инуити са заселили този район преди около хиляда години. Всеки инуитски гроб тук би трябвало да е над речния чакъл, защото реката се е отдръпнала. - Тя посочи слабото хлътване на терена на стотина метра на запад. Беше го забелязала преди три дни. То бележеше коритото на изчезналата преди пет-шестстотин години река.

- Дедите ми може да са изкопали дълбок гроб - възрази Чарли.

- Не и във вечно замръзналата почва. Тя ограничава максималната дълбочина на всеки съвременен гроб. - Джес плъзна поглед по терена, разчитайки промените му в миналото. - За да е било достатъчно ниско, та оттук да е текла река, и после релефът да се е променил от леда и снега... Може би са минали три-четири хиляди години. Гробът датира от тогава. Ще трябва пак да проверя въздушните снимки и данните за климата... - Тя оправдателно погледна Чарли. - Компанията ще даде останките за радиовъглеродно датиране и това ще потвърди заключението ми.

Той поклати глава.

- Моят народ няма да се съгласи. Ние не сме дошли от друго място. Гарвана е създал тая земя и тукашните хора. Винаги сме си били тук.

Джес виждаше, че Къртс се колебае между стремежа си да прояви уважение и желанието да си свърши работата. Ако се окажеше, че това гробище не е инуитско, археолозите на компанията можеха да го разкопаят за месец, да пратят находките в музеите и нямаше да се налага да променят трасето на петролопровода.