Кейт Мортън - Забравената градина

Филис кимна.

— През хиляда деветстотин седемдесет и пета. Толкова се ядосах на Нел. Неотдавна бяхме изгубили татко, женех големия си син, племенника на Нели, а тя дори не благоволи да се появи. Замина на почивка. Това беше причината през онзи ден да се разговоря с Джун. Признавам, че хубавичко й се оплаках от Нел.

Касандра се обърка — все не успяваше да се ориентира в пространната мрежа от приятели и роднини на лелите си.

— Коя е Джун?

— Една братовчедка — поясни Дот, — от страна на мама. Не може да не си я виждала. Беше около година по-голяма от Нел и двете бяха неразделни като малки.

— Явно са били близки — изсумтя Филис, — понеже Нел беше разказала само на Джун какво се е случило.

— Какво се е случило, кога? — попита Касандра.

Дот се приведе напред.

— Татко казал на Нел…

— Татко казал на Нел нещо, което изобщо не е трябвало да й казва — побърза да се намеси Филис. — Горкичкият, смятал, че постъпва правилно. До края на живота си съжаляваше, понеже след това нещата помежду им се промениха.

— А той винаги е имал слабост към Нел.

— Обичаше ни всичките — сряза я Филис.

— О, Фил! — завъртя безпомощно очи Дот. — Още не можеш да го признаеш. Нел чисто и просто му беше любимка. По ирония на съдбата, както се оказа впоследствие.

Фил не отговори, затова Дот с радост пое нещата в свои ръце.

— Случило се през нощта на двайсет и първия й рожден ден. След тържеството…

— Не било след тържеството, а по време на тържеството — поправи я Филис и се извърна към Касандра. — Явно е преценил, че това е идеалният момент да й каже, понеже била на прага на новия си живот и така нататък. Била сгодена, щяла да се жени. Не за дядо ти, за друг мъж.

— Наистина ли? — учуди се Касандра. — Нищичко не ми е казвала.

Филис кимна мъдро.

— Любовта на живота й, мен ако питаш. Местен младеж, съвсем различен от Ал.

Последните думи Филис изрече с известна неприязън. Не беше тайна, че лелите й не одобряваха съпруга американец на Нел. Нищо лично, казваше си думата презрението на местните хора към американските войници, които се стичаха в Брисбън след Втората световна война с пари, елегантни униформи и екзотичен акцент и отмъкваха сериозна част от жените в града. Вместо неодобрението на семейството й да засегне Нел, то й доставяше някакво извратено удоволствие.

— И какво стана? Защо не се е омъжила за него?

— Отмени годежа няколко седмици след тържеството — каза Филис. — Толкова се разстроихме — поклати глава тя. — Всички много харесвахме Дани, а той, горкият, направо беше съкрушен. В крайна сметка се ожени за друга точно преди Втората световна. Не че това му донесе щастие — така и не се върна от войната с японците.

— Баща ви ли каза на Нел да не се омъжва за него? — попита Касандра. — Това ли й е заръчал онази нощ? Да не се жени за Дани?

— Едва ли — вметна подигравателно Дот. — Татко смяташе, че Дани е чисто злато, нито един от нашите съпрузи не може да се мери с него.

— Тогава защо Нел е развалила годежа?

— Отказваше да обясни дори на Дани, а ние почти луднахме, докато се мъчехме да разберем — каза Филис. — Знаехме само, че Нел не иска да разговаря нито с татко, нито с Дани.

— Докато Филис не разпита Джун — поясни Дот.

— Почти четирийсет и пет години по-късно.

— Какво каза Джун? — попита Касандра. — Какво се е случило на празненството?

Филис отпи глътка чай и погледна Касандра с извити вежди.

— Татко казал на Нел, че той и мама не са я родили.

— Осиновена ли е?

Лелите се спогледаха.

— Не точно — отвърна Филис.

— По-скоро са я намерили — поясни Дот.

— Взели.

— Задържали при себе си.

— Къде са я намерили? — смръщи се Касандра.

— На пристана в Мерибъро — отговори Дот. — Където големите кораби пристигат от Европа. Естествено, вече не акостират тук, има много по-големи пристанища, пък и в днешно време хората летят…

— Татко я намерил — заразказва Филис, — когато била съвсем мъничка. Точно преди началото на Първата световна война. Хората масово напускали Европа, а тук, в Австралия, ги посрещали охотно. През ден пристигали кораби. По онова време татко бил управител на пристанището и работата му била да следи дали пътниците са тези, за които се представят, и дали са пристигнали по местоназначение. Някои дори не говорели английски.

Доколкото знам, един ден настанала някаква бъркотия. След кошмарно плаване от Англия на пристанището най-сетне акостирал кораб. Имало зараза от тиф, пострадали от слънчев удар, какво ли не, а след пристигането на кораба установили, че на борда има допълнителен багаж и хора, които не са в списъка. Ужасно главоболие. Татко успял да оправи нещата, разбира се — винаги е умеел да поддържа всичко в ред, — но се забавил на пристанището по-дълго от обикновено, за да е сигурен, че всичко е както трябва. Искал да разкаже на нощния пазач за случилото се и да му обясни защо в канцеларията има оставен багаж. Докато чакал човекът да се появи за дежурството си, забелязал някого на пристана. Момиченце на не повече от четири годинки, седнало върху детско куфарче.