Ярослав Гашек - Алкохолна идилия

Здесь есть возможность читать онлайн «Ярослав Гашек - Алкохолна идилия» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2010, ISBN: 2010, Издательство: Труд, Жанр: Юмористическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Алкохолна идилия: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Алкохолна идилия»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Книга съдържа събрани хумористични разкази на Ярослав Хашек неиздавани досега в България. Прочутият чешки писател предлага порция смях на читателите, а ние им желаем много забавни моменти с един от най-прочутите хумористи!
„Господин Ходишек безспорно не беше никакъв алкохолик, тъй като изпиваше само две чаши бира на ден. Той беше порядъчен човек, който се грижеше добре за семейството си. Единствената му слабост, цялото му нещастие бяха тези една-две чаши бира на ден. Да, казвам “нещастие”, защото сега ще видите какво произлезе от това…”

Алкохолна идилия — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Алкохолна идилия», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Кой?

— Камериерът ви Петър.

— Моят Петър?!

— Да, ваша светлост. По време на една буря той мина оттук с двата бели коня, онези, дето ги докарахте преди пет години от Русия, от Столинския конезавод. Говорих по този въпрос с учителя Падърлик от Нучице. Той твърдеше, че белият цвят привлича мълниите. Но тази мълния, дето ги удари, сигурно е била много силна. Интересното е, че уби не само двата коня, но и камериера. Всичките му копчета бяха разтопени, а и ветеринарят също изгоря.

— За Бога, какъв ветеринар?

— Областният ветеринарен лекар, ваша светлост. Наредих да го доведат, но нещастникът не можа да стигне по-далеч от мястото, където е този кръст сега. А се наложи да го повикам, защото състоянието на нашия добитък беше отлично. Кравите пасяха добре, бяха охранени и весели. Явно им харесваше да са добре, та пасяха все повече и повече, за да изглеждат още по-добре. Накрая като че ли попреядоха и не искаха вече нито детелина, нито ярма. Един ден една от кравите умря. Останалите почнаха да жалят по нея, топяха се от мъка и умираха една след друга. Затова бях принуден да повикам ветеринаря. За съжаление с него се случи този нещастен инцидент. Не дочакахме новия ветеринар и започнахме да закопаваме кравите. Не можете да си представите, ваша светлост, колко труд и средства са необходими, за да бъдат закопани триста крави. Но иначе всичко е наред.

Управителят пак изтри потта от челото си и свали шапка.

— А този кръст — каза той, сочейки към друг кръст отвъд канавката — не е така хубав, както предишният, защото управителят на вашия конезавод не заслужаваше по-хубав.

Графът се ококори уплашено. Управителят продължи:

— Да, защото той най-безотговорно се застреля, ваша светлост, заради нещо много странно. Беше си втълпил някаква налудничава идея, че се е заразил с чума от жребците в конезавода на ваша светлост, който му беше поверен, и че са го закопали заедно с измрелите жребци.

Графът подскочи.

— Не се плашете, ваша светлост — с мек глас го успокои управителят, — кожодерът откара измрелите жребци и не взе скъпо. Спестихме общо към сто крони. За съжаление погребението на управителя на конезавода ни струваше осемстотин крони. Но беше много хубаво погребение. Времето беше чудесно, нито много горещо, нито много задушно, полъхваше слаб ветрец, така че вашата французойка, която си доведохте преди две години от Париж, можа много хубаво да се разходи из гарата. Седете си спокойно, ваша светлост, всичко е наред. All right! Тя беше неопитно девойче, кой знае как би се оправила в този свят и как би преодоляла разните клопки в живота. За щастие успя да забегне с коняря. Мина доста време, докато швейцарците го предадат на австрийските власти, но съдът го освободи, защото щетите бяха възстановени — у него намериха всичките фамилни скъпоценности на ваша светлост.

Граф Лоренц се ококори още повече. Конете препускаха край разкъсаната на много места телена мрежа на резервата.

— Какво е станало с мрежата? — извика с отчаян глас графът.

— Всичко е all right! — каза управителят. — Нищо особено не се е случило, ваша светлост. Засега не ни трябва оградна мрежа, защото японските еленчета, а също и ламата, която докарахте преди три години за одомашняване, няма да избягат. Всъщност не могат да избягат, защото вече не са тук. Не се стряскайте, всичко стана като от само себе си. Просто не случихте с онези кучета вълча порода, малките палета, които благоволихте да купите в Унгария. Оказа се, че не са внесени от Северна Унгария — растяха не с дни, а с часове, и скоро се превърнаха в истинска глутница вълци. Това си бяха чистокръвни вълци и докато разберем това, успяха да разкъсат и да изядат всичките японски еленчета. После изчезна и пазачът. Струва ми се, че тук също имат пръст тия зверове. Затова пък продадохме много изгодно вълчите кожи.

— А ламата?

— О, тя се чувстваше великолепно и сега е много добре препарирана. Беше завъдила толкова много бълхи, че дори вълците не смееха да я нападнат, така че бълхите й бяха от полза. Веднъж намери в гората торба с бойни патрони и реши да ги опита. Един патрон избухна, куршумът прониза мозъка й, завъртя се и излетя през дясното й око. Така че не можа да повреди кожата на ламата, а се заби право в щрауса нанду, който с любопитство наблюдаваше тази сцена. А вторият нанду почина от естествена смърт. Веднъж видя щъркел да стои на един крак и му се прииска да опита и той същата поза. Обаче не му се удаде. Той взе неуспеха си твърде присърце, продължи да се опитва, но все не успяваше, залиня, отслабна съвсем, докато накрая го намериха опънал крака. Да, така е, тук имаше някога оранжерия, но кой можеше да допусне, че стъклото може да гори? И че могат да се подпалят и палмите, да изгорят и редките кактуси? Но аз видях всичко това с очите си, ваша светлост…

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Алкохолна идилия»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Алкохолна идилия» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Алкохолна идилия»

Обсуждение, отзывы о книге «Алкохолна идилия» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x