Ярослав Гашек - Алкохолна идилия

Написах до фирмата „Невинни и Ко., Анализи на урина” следното писмо: „Моля, бъдете така добри утре в седем часа сутринта да изпратите Вашия помощник с едно бурканче, искам да дам урина за анализ. Изпратете ми и квитанция за сметката, ще платя веднага на господина, който ще ми донесе бурканчето. Ян Ваноуш, домоуправител, Винохради, ул. „Челаковски” 24.

И те изпратиха моя враг Машек при страшния домоуправител. Ето какво стана след това: домоуправителят в продължение на четвърт час млатеше Машек из стълбището, а после госпожа домоуправителшата ми обясни каква е била причината за това.

— Не е за чудене — каза тя, — че мъжът ми се ядоса толкова. Той поначало си е избухлив, ама такова чудо не му се беше случвало. Сутринта, тъкмо когато си спеше най-сладкия сън, идва някакъв нехранимайко, отива до леглото му, смъква му завивката и му вика: „Казвам се Машек, ето ви бурканчето, сега, ако обичате, се изпи…, после ми дайте шест крони”. Е, млади господине, вие нямаше ли да изпочупите ребрата на такъв негодник?

Всичко си е точно както в онази приказка: имало едно време едно царство, което се намирало зад девет планини в десета и т. н. Неговият цар изпратил глашатаи да известят, че ще даде дъщеря си и половината си царство на онзи, който успее да му каже толкова невероятна лъжа, че царят ще бъде изненадан и няма да повярва. Много рицари вече се били явили и участвали в специалната надпревара, но всички се провалили. И ето че дошъл Хонза.

Този случай няма да заслужава заглавието си, ако не спомена, че Хонза бил посрещнат и нагостен най-тържествено, както става във всички приказки. Да, бил нагостен и на следващия ден започнал тържественият двубой. Царят седнал на трона си, Хонза седнал до него и започнал да го лъже. Но ако си мислел, че ще спечели бързо, много се заблуждавал, защото старият цар само мълчаливо кимал на всички невероятни измислици, които му разказвал. Затова Хонза започнал да лъже още повече.

— На Староместкия площад вече е издигнат паметник на Ян Хус — казал той.

Царят само кимнал с глава.

— Пражката полиция вече залови убиеца на Магда Новотна.

— При техния ум и опит изобщо не се учудвам — казал царят.

— Мирните преговори са към края си, защото немците се съгласиха да направят всички отстъпки.

— Очаквах го!

Спокойствието на царя ядосвало Хонза все повече и повече. Нима не може да измисли най-голямата лъжа, лъжата на лъжите, най-невероятната лъжа?! Той прехвърлял трескаво различни неща в главата си… После казал бавно, натъртвайки на всяка дума:

— Австро-Унгария предлага на чехите всички министерски кресла.

И след като царят допуснал, че това е напълно възможно, Хонза добавил също толкова бавно:

— Но никой от чешките депутати вече не иска да приеме такъв пост…

Изведнъж старият цар скочил от трона толкова буйно, че короната едва не паднала от главата му, и извикал:

— Не е вярно! Стига глупости, Хонза! Та те само гледат как да се докопат до министерските кресла!

Но Хонза спокойно казал:

— Загуби, царю! Принцесата е моя!

Едва тогава царят се сепнал, но вече било късно.

Така Хонза спечелил принцесата и половината царство.

Фридрих, княз на Валдеското княжество, минаваше с каретата си сред ликуващата тълпа, когато като гръм от ясно небе в скута му долетя внимателно хвърлен от някого от тълпата лист.

Княз Фридрих се усмихна мило и започна да чете:

„Ваше височество, вие сте най-големият глупак, който се е раждал някога на земята!”

Княз Фридрих престана да се усмихва. Както писаха вестниците на другия ден, негово височество се почувства толкова зле, че всички тържества бяха прекратени незабавно и княз Фридрих се прибра в двореца.

В двореца князът се затвори в кабинета си и внимателно изследва гнусното писмо. И след като сигурно за петдесети път прочете: „Ваше височество, вие сте най-големият глупак, който се е раждал някога на земята!”, така че го научи наизуст, извика смаяно:

— Този негодник дори не се е подписал!

После започна да крачи насам-натам из кабинета, като си говореше на глас:

„Ваше височество, вие сте най-големият глупак, който се е раждал някога на земята!”

След половин час той свика държавния съвет.

— Драги господа — обърна се той към четиримата тайни съветници, — по време на днешното тържество по повод на трийсетгодишния ми юбилей като владетел неизвестен извършител ми подхвърли това писмо в каретата: