„Ваше височество, вие сте най-големият глупак, който се е раждал някога на земята!”
Тайните съветници пребледняха и барон Карел промълви:
— Ваше височество, това писмо не е за ваше височество!
Княз Фридрих се разгневи:
— Драги бароне, надявам се, ви е известно, че в цялото ни княжество титлата „височество” се полага единствено на мене, че няма никой друг, който би могъл да сметне, че носи титлата „височество”. И тъй като в писмото се казва: „Ваше височество, вие сте най-големият глупак, който се е раждал някога на земята!”, то има предвид именно мене, а не някого другиго. Мисля, че ще се съгласите с това, уважаеми господа! Но в интерес на княжеството е да се издири престъпникът, който се е осмелил да ме позори, защото смятам постъпката му за държавна измяна. Оставям случая във вашите ръце и се надявам, че парламентът също ще ми изкаже съболезнованията си и на утрешната си сесия ще осъди позорното поведение на този индивид, който не се срамува да разруши спокойствието на своя най-висш владетел.
Държавният съвет заседаваше до късно през нощта, като на помощ беше извикан и директорът на полицията.
На другия ден по време на сесията на парламента председателят прочете собственоръчно писмо от княза, в което княз Фридрих апелираше към верността на своя народ.
Парламентът незабавно прие адрес за вярност, макар че никой не разбираше какво точно става.
Във въздуха витаеше някаква непозната тъга. Междувременно директорът на полицията не губеше време, а поиска аудиенция и взе от държавния архив гнусното писмо.
— Какво смятате да предприемете? — го попита канцлерът.
Директорът на полицията само потриваше ръце:
— Имайте търпение и ще видите как разследвам аз!
Писмото беше занесено в държавната печатница и още същия ден следобед навсякъде из престолния град бяха разлепени големи плакати, издадени от дирекцията на полицията:
„Награда от хиляда марки ще получи всеки, който ни насочи по следите на извършителя, който е написал следното писмо и го е хвърлил в каретата на негово височество княза”.
Под този текст беше отпечатано точно копие на писмото: „Ваше височество, вие сте най-големият глупак, който се е раждал някога на земята!”
Така че до вечерта всеки във Валдеското княжество знаеше, че княз Фридрих е най-големият глупак, който се е раждал някога на земята. На другия ден директорът на полицията беше пенсиониран.
Граф Лоренц реши да се завърне от своята изследователска експедиция из Африка, която продължи година и половина. Всъщност експедицията се състоеше в това, че той прекара половин година в Алжир, половин година в Танжер и една година в Александрия и Кайро — в онези квартали на градовете, където можеше да наблюдава изпълнения на танца кючек. За някои хора е достатъчен и половин час да наблюдават изпълнение на кючек, но господин графът успя да извършва наблюдения върху този толкова характерен ориенталски танц в продължение на година и половина. На всеки шест месеца управителят на неговото имение му телеграфираше: „Всичко е наред”. Изпрати му общо три такива телеграми, но преди да тръгне за дома, графът получи телеграма със следното съдържание: „Абсолютно всичко е наред”.
Графът много се разтревожи от факта, че управителят, известен със своята пестеливост, изпраща телеграма, която съдържа една дума повече, и реши, че трябва да се е случило нещо ужасно.
И телеграфира в отговор: „Посрещнете ме с каретата следващия вторник следобед”. На връщане мина през Малта, защото беше чул, че там танцуват малко по-различен кючек от този в Египет.
Но ето че дойде вторник.
— Всичко е в пълен ред, направо чудесно! — му каза управителят на имението, когато потеглиха с каретата към замъка, който беше на два часа път.
От каретата графът се загледа към унищожените от градушка ниви. Посочи с ръка към опустошения имот.
— Имаме късмет, ваша светлост — каза с доволен глас управителят, — защото всичките тези ниви бяха нападнати от житна ръжда. Имаше нужда от някакво бедствие, та ръждата да бъде изчистена наведнъж. Защото, ако не беше премахната тази година, със сигурност пак щеше да се появи и догодина. Така щяхме да имаме огромна загуба и за двете години. За щастие удари градушка и унищожи житната ръжда заедно с житото — и слава Богу!
Управителят изтри потта от челото си и свали шапка:
— Хубав нов кръст, нали? — каза той, сочейки към един железен кръст, който се издигаше върху плоча от груб пясъчник. — Той напълно го заслужи, защото ви служеше вярно и предано.
Читать дальше