Ярослав Гашек: Алкохолна идилия

Господин Ходишек безспорно не беше никакъв алкохолик, тъй като изпиваше само две чаши бира на ден. Той беше порядъчен човек, който се грижеше добре за семейството си. Единствената му слабост, цялото му нещастие бяха тези една-две чаши бира на ден. Да, казвам „нещастие”, защото сега ще видите какво произлезе от това.

В ръцете на госпожа Ходишкова попадна една диплянка на дружеството за борба с алкохола. Това е онази ужасна общност за борба с алкохолизма, чиито усилия са винаги напразни, защото все едно че води битка с многоглава ламя. Ако успее да отсече една глава на ламята, израстват нови десет; ако успее да убеди двама пияници да станат въздържатели, на мястото на всеки въздържател се появяват нови десет пияници, готови за битка в името на алкохола.

Но дружеството за борба с алкохола е неуморно, макар че по време на неговите лекции за пагубното влияние на алкохолизма слушателите пият бира и само пред лектора има бутилка със сода.

Именно дружеството за борба с алкохола провъзгласи, че всеки, който пие дори само една чаша бира, е алкохолик, чийто ум е затъпял, който оглупява все повече, и че една чаша бира на ден е напълно достатъчна, за да стане човек в продължение на една година пълен идиот. По-нататък в диплянката най-подробно беше описан случаят с един чиновник алкохолик, който също не правел нищо кой знае какво, само дето си пиел своята чаша бира на ден.

И както си пиел така ден след ден чашата бира, мозъкът му започнал все повече да се замъглява, постепенно човекът напълно загубил представа за задълженията си и тъй като вътрешните му сили отслабнали, не можел вече да си помага финансово с хонорари за извънредна работа, които допълвали скромната му заплата, далеч недостатъчна, за да издържа многобройното си семейство. Бедата вече се била настанила в това иначе така мирно и спокойно семейство, а той все така продължавал да пие своята проклета чаша бира, нехаейки за риданията на жена си и децата си, които все повече изнемощявали от глад. Стигнало се дотам, че за да може да пие редовно своята чаша бира, той посегнал на поверените му служебни пари, измамил фирмата си със значителна сума, бил разкрит, хвърлен в затвора и семейството му било напълно съсипано, а когато излязъл от затвора, заклал жена си и децата си с брадва, с което довършил ужасното дело на алкохолизма.

Когато прочете тази история, госпожа Ходишкова се разплака, защото според всичко това нейният мъж също беше алкохолик. На друго място в диплянката тя прочете, че оглупяването може да стане не изведнъж, а постепенно и че може да бъде установено само ако нещастната жертва на алкохолизма бъде внимателно наблюдавана.

Когато същия ден съпругът й се върна за обяд, госпожа Ходишкова, изпълнена с тревога, започна внимателно да го наблюдава дали не оглупява. Цялата изтръпна, когато той, загледан в новата крепонова блузка на една от дъщеричките си, каза небрежно: „А, хубава басмичка…”

Сега тя си спомни и други подробности от изказванията на мъжа си, на които преди не беше обръщала внимание. Спомни си например как преди около половин година той говореше нещо за това, че не е лошо да се сготви пушен език с полски сос, застроен със заквасена сметана, но щом тя споменеше нещо за това какво се носи през този сезон, нейният окаян алкохолик казваше само: „Е, какво се носи, много важно! Я по-добре да слагаме масата…” Сърцето й се сви, когато си припомни всички тези подробности, и вглеждайки се в съпруга си, тя търсеше да открие в него онези черти, характерни за алкохолния идиотизъм, или поне зачатъците на глуповатата усмивка, която се появява при слабоумните.

Господин Ходишек наистина се усмихваше с доволната усмивка на човек, който си е похапнал добре, но тази усмивка беше истинска мъка за госпожа Ходишкова. Да, вече нямаше съмнение, че господин Ходишек се видиотява.

Изминаха три мъчителни дни, през които тя продължаваше да наблюдава все същата усмивка, както и блаженото изражение, с което той след обяда потапяше мустаците си в първата чаша бира, а вечерта — във втората и последна чаша.

Ако човек става алкохолик и се видиотява от една чаша, то какво ли става с него при втората, та той тогава е двоен алкохолик!

Госпожа Ходишкова ходеше като замаяна и мислеше само как да спаси мъжа си от гибел и семейството си от пълна разруха.