Ярослав Гашек: Алкохолна идилия

За щастие на четвъртия ден в ръцете й попадна един вестник, в който прочете следната реклама: „Призракът на алкохолизма витае над вашето семейство. Ако не се намесите, съпругът ви може да се превърне в убиец, подпалвач, грабител… В пристъп на алкохолен делириум той може да избие и вас, и вашите дечица! Как можете да предотвратите това? Доверете се на аптека „Кароли” в Лугач, Унгария, която ще ви изпрати с наложен платеж или срещу пощенски запис от 5,80 крони бутилка със специална ракия против пристъпи на лудост у алкохолици. Сутрин, обед и вечер капвате от нея по четирийсет капки в любимия ликьор на съпруга ви. За четири месеца той е излекуван! Внимание — да не се слага в бира!”

Госпожа Ходишкова изпрати 5,80 крони, получи бутилката и по време на обяда попита съпруга си кой е любимият му ликьор. Тук трябва да споменем, че в това отношение господин Ходишек беше пълен въздържател и през целия си живот не беше вкусвал ликьор. Затова категорично заяви, че не желае и да чува за каквито и да било ликьори. При това така погледна жена си, че за нея стана съвсем ясно, че окончателно се е видиотил и никак няма да е лесно да бъде излекуван. „И все пак, няма ли да си пийнеш малко вишновка? Съвсем мъничко, няма да ти навреди. Напротив, ще ти подейства добре, ще подсили апетита ти и за ядене, и за работа!”

Тя отиде в кухнята и плачейки наля в чашка за ликьор вишновка, и добави вътре четирийсет капки от вълшебната ракия против пиянски пристъпи на лудост. После си избърса сълзите и занесе вишновката на съпруга си. Той я гаврътна, облиза се и поиска още една.

Лечението наистина протичаше много ефективно. Господин Ходишек изпи след обяда десет чашки, а след вечерята — двайсет. На другия ден след обяда изпи двайсет, вечерта — трийсет. А на третия ден на път за канцеларията вече се отби в кръчмата.

Наистина е много тъжно, като се замисли човек докъде могат да го докарат две чаши бира на ден. Тогава не може да му помогне дори ракията на „Кароли” против пиянска лудост. И особено тъжно доказателство за това е именно случаят с господин Ходишек, който в края на третия месец от лечението си заля с газ себе си, жена си и дечицата си, подпали своите и техните дрехи и изгори цялото си семейство.

Естествено, за това отново бяха виновни социалдемократите. Техните издания постоянно разпространяваха възвания за класова справедливост, техните оратори призоваваха равноправието, което законите постановяваха на теория, най-сетне да бъде приложено на практика! Тези изисквания стигаха толкова далеч, че когато в един бижутерски магазин една баронеса по погрешка тайно пъхна в джоба си няколко скъпи диаманта, същите тези издания призоваваха тя да бъде осъдена като най-обикновена крадла, като че ли баронесите не могат да имат пристъпи на клептомания в такива случаи. Също така, когато един граф от учените среди организира конкурс, при който различни негови кредитори и служители загубиха някакви си мизерни няколко милиона, пак тези печатни органи се осмелиха да настояват негова светлост да седне на скамейката на подсъдимите и когато това не стана, започнаха да подстрекават народа срещу правосъдието и съдилищата.

И така се стигна дотам, докъдето трябваше да се очаква, че ще се стигне! Престъпниците сметнаха, че правосъдната система не е справедлива спрямо тях, че с тях се отнасят не както трябва, и това доведе до едно уникално в човешката история събитие, което — и читателят сам ще се убеди в това — имаше изключително сериозни последствия за държавата. Един ден, или по-точно казано — една нощ, без знанието и разрешението на полицията по ъглите на улиците се появиха плакати, с които престъпниците оповестяваха, че започват всеобща стачка! Това беше последното им незаконно действие. И след него — край на престъпленията. Стачката трябваше да продължи дотогава, докато законите относно равноправието на гражданите не започнат да бъдат прилагани до последната им буква.

Порядъчните граждани бяха болезнено засегнати, когато видяха със собствените си очи как отначало държавните органи подцениха тази акция.

Полицейските и съдебните служители излязоха в отпуска, като потриваха доволно ръце и обещаваха, че ще направят всичко възможно, за да удовлетворят исканията на стачкуващите. Те си знаеха, че до края на живота си няма да имат възможността да преживеят такива прекрасни мигове. Държавните чиновници прекарваха цели дни по кафенетата и от нямане какво да правят четяха вестници. Но ето че започнаха да се проявяват първите резултати от стачката. Журналистите, които са си престъпници по рождение, бяха солидарни с останалите и не прегрешаваха дори в най-малките подробности. И когато господин главният прокурор прегледа и вестник „Народно право”, и „Жар и коприва”, в които се надяваше да прочете нещо за себе си, но не намери нищо, той гневно ги захвърли и каза: