Умберто Еко - Махалото на Фуко

— Не — отвърнах. — Искам да знам кой беше обектът на любовта.

— А-ха — каза той, като отново запрелиства ръкописа.

— Виждате ли, и вас ви преследва мисълта за обекта на любовта. С тези неща се манипулира по всякакви начини… Е… А ако бях получил тромпета? Наистина ли щях да бъда щастлив? Как мислите, Казобон?

— Може би щяхте да сънувате кларинета.

— Не — сухо приключи разговора той. — Само го притежавах. Никога не съм го сънувал.

Но говорех за първата си среща с Белбо. Познавахме се по физиономия, бяхме разменяли няколко думи в „Пилад“, но знаех за него само, че работи в „Гарамонд“, а в университета ми бяха попадали отделни книги на това малко, но сериозно издателство. Един младеж, който завършва дипломната си работа, винаги ще се възхищава от редактора в подобно издателство.

— А вие с какво се занимавате? — попита ме той една вечер, когато и двамата се бяхме облегнали на цинковия плот на бара, притиснати от шумната тълпа. Беше времето, когато всички си приказваха на „ти“, студентите на професорите и професорите на студентите. А да не говорим за посетителите на „Пилад“.

— Ще почерпиш ли едно? — казваше студентът с канадката на главния редактор на големия всекидневник. Сякаш бяхме в Петербург по времето на младия Шкловски. Всички бяха Маяковски и нямаше нито един Живаго. Белбо не се дърпаше от общото „ти“, но беше ясно, че го употребява с презрение. Казваше „ти“, за да покаже, че отговаря на вулгарността с вулгарност и че между наложена и спечелена фамилиарност според него съществува голяма пропаст. Чувал съм го да говори на „ти“ с топло чувство или със страст само в редки случаи и с малко хора — с Диоталеви, с някоя жена. С тези, които уважаваше, говореше на „ви“. Така говореше с мен през цялото време, докато работехме заедно, и аз оцених това отношение.

— А вие с какво се занимавате? — поинтересува се той онази вечер и сега зная, че е било със симпатия.

— В живота или в театъра? — попитах, намеквайки за сцената на „Пилад“.

— В живота.

— Уча.

— Следвате в университета или учите?

— Няма да повярвате, но двете неща не си противоречат. Завършвам дипломната си работа върху Тамплиерите.

— О, какво ужасно нещо. Мислех, че е работа само за луди.

— Занимавам се с истинските. С документите от процеса. Но вие какво знаете за Тамплиерите?

— Работя в едно издателство, а в издателствата идва куцо и сакато. Занаятът на редактора е да прецени веднага кой е умен и кой — откачен. Почти винаги, като заговарят за Тамплиерите, се оказват луди.

— Съгласен съм. Името им е легион. 76 76 Името им е легион — в разказа за изцеряването на един луд от Иисус Христос на въпроса „Как ти е името?“ вместо лудия отговарят бесовете в него: „Легион ми е името, понеже ние сме много.“ (Еванг. от Марк, 5:9) Но не всички луди заговарят за Тамплиерите. Другите как ги разпознавате?

— Опит. Сега ще ви обясня, много сте млад. Всъщност как се казвате?

— Казобон.

— Не беше ли герой от „Мидълмарч“ 77 77 „Мидълмарч“ — роман от Джордж Елиът. ?

— Не зная. Във всеки случай имало е един филолог от Ренесанса 78 78 Исак Казобон (1559–1614) — швейцарски филолог, преводач и коментатор на гръцки и латински текстове. , мисля. Но не ми е роднина.

— Друг път ще говорим. Ще пиете ли още нещо? Още две, Пилад, благодаря. И така. На света има кретени, дебили, глупаци и луди.

— Намеквате ли за нещо?

— Да, за нас двамата например. Или поне, за да не се обиждате, за себе си. Но, общо взето, всеки, като се вгледаме, се числи към една от тези категории. Всеки от нас в определен момент е кретен, дебил, глупак или луд. С други думи, нормалният човек е този, който в разумно съотношение съдържа в себе си всички тези съставки, тези чисти типове.

— Idealtypen.

— Браво. И немски ли знаете?

— Сричам колкото за библиографиите.

— По мое време, когато човек знаеше немски, нямаше нужда дори да се дипломира. Прекарваше живота си, знаейки немски. Мисля, че днес е същото с китайския.

— Не го зная достатъчно, затова ще се дипломирам. Но говорехте за вашата типология. Какво е геният, Айнщайн например?

— Гений е онзи, който издига до връхната точка един от компонентите, като го подхранва с другите. — Отпи и подхвърли: — Добър вечер, красавице, опита ли пак да се самоубиеш?