Умберто Еко - Махалото на Фуко

— Не — отвърна минаващата, — сега съм в едно Общество.

— Браво — похвали я Белбо. После се обърна към мен: — Може да има и обществени самоубийства, не мислите ли?

— Да, но ставаше дума за лудите.

— Надявам се, че не взимате моята теория за чисто злато. Нямам намерение да оправям света. Обяснявах какво значи лудият за едно издателство. Теорията е ad hoc 79 79 Ad hoc (лат.) — за конкретния случай. , разбрахме ли се?

— Разбрахме се. Сега черпя аз.

— Добре. Пилад, ако обичаш по-малко лед. Иначе действува много бързо. И така. Кретенът изобщо не говори, лигави се, получава гърчове. Залепя си сладоледа на челото, защото не си улучва устата, никакви координирани движения. Влиза във въртящата се врата срещу движението.

— А как успява?

— Той успява. Затова е кретен. Не ни интересува, веднага се разпознава и никога не ходи по издателствата. Толкова за него.

— Ясно.

— Дебилът е по-сложно нещо. Той е социално поведение. Дебил е този, който винаги говори извън чашата.

— В какъв смисъл?

— Така. — И бодна показалеца си към цинка, встрани от чашата си. — Иска да говори за това, което е вътре в чашата, но каквото и да прави, говори извън нея. Ако искате с по-прости думи, дебил е този, който прави гафове, пита ви как е милата ви съпруга, когато тя току-що ви е напуснала. Става ли ясно?

— Става. Познавам доста такива.

— Дебилът е много търсен, особено в светските среди. Притеснява всички, но после дава храна за разговори. В положителната си форма става дипломат. Говори извън чашата, когато гафът е направен от други, успява да измести темата. Но той не ни интересува, никога не е творческа личност, работата му е вторична и следователно той не предлага ръкописи на издателствата. Дебилът не казва, че котката лае, а говори за котки, когато другите говорят за кучета. Греши правилата на разговора и когато греши сполучливо, е неотразим. Мисля, че е от видовете, които са на път да изчезнат, главен носител на буржоазните добродетели. Необходим му е един салон Вердюрен или направо домът на Германт 80 80 … един салон Вердюрен или направо домът на Германт… — алюзия за „По следите на изгубеното време“ на Пруст. . Четете ли ги още тия неща, вие, студентите?

— Аз да.

— Дебил е например Жоашен Мюра, който строил своите офицери за преглед и вижда един с много отличия, от Мартиника. „Вие негър ли сте?“, пита го. „Тъй вярно, господин генерал!“, отговаря му оня. А Мюра: „Браво, браво, дерзайте!“ И така нататък. Разбирате ли? Извинете, но тази вечер празнувам едно историческо решение в моя живот. Престанах да пия. Още едно? Не ми отговаряйте, карате ме да се чувствувам виновен. Пилад!

— А глупакът?

— О, глупакът не греши никога в поведението си. Греши в разсъжденията. Той казва, че всички кучета са домашни животни и всички кучета лаят. Но че и котките са домашни животни и следователно лаят. Или пък че всички атиняни са смъртни, всички жители на Пирея са смъртни, следователно всички жители на Пирея са атиняни.

— Което е истина.

— Да, но случайно. Глупакът може да каже и нещо вярно, но вследствие на погрешни разсъждения.

— Могат да се казват и грешни неща, стига разсъжденията да са правилни.

— И слава Богу! Иначе защо ще се мъчим да сме разумни животни?

— Всички големи антропоморфни маймуни произлизат от по-низши форми на живот, но хората също произлизат от по-низши форми на живот, следователно всички хора са големи антропоморфни маймуни.

— Не е лошо. Вече сме на прага, на който подозирате, че нещо не е в ред, но ви е необходим още труд, за да докажете какво и защо. Глупакът е изключително опасен. Дебилът веднага си личи (а да не говорим за кретена), докато глупакът разсъждава почти като нас, само с незабележимо отклонение. Той е майстор на паралогизмите. Няма спасение за редактора, ще му трябва цяла вечност, за да го открие. Публикуват се много книги на глупаци, защото при първия контакт изглеждат убедителни. Пък и редакторът не е длъжен да разпознае глупака. Академията на науките не успява, че той ли?

— Не успява и философията. Онтологичното доказателство на свети Анселм 81 81 Свети Анселм — Анселм Кентърбърийски (1033–1109), италиански теолог схоластик и философ, живял в Англия. В богословските си трудове отдава голямо значение на логическата обосновка на вярата, стигайки до крайности поради собствената си многоученост. е глупаво. Бърка съществуването в мисълта със съществуването в действителността.

— Да, но е глупава и противната теза на Гонилон 82 82 Гонилон (края на X в. — 1073) — френски теолог и философ, написал трактат срещу онтологичното обяснение на Анселм Кентърбърийски за съществуването на Бог. : „Аз мога да мисля за един остров в морето, дори ако този остров не съществува.“ Бърка мисълта за възможното с мисълта за необходимото.