Умберто Еко - Махалото на Фуко

— Ти си моята Истина, ти си моето Аз, което е и моето Мен, видяно от Теб. Искам да открия всички архетипи на тялото ни.

Същата вечер осветихме израза „искаш ли да създаваме архетипи“, за да означаваме с него желанията си за нежност.

Когато вече се отдавах на съня, Лия докосна рамото ми.

— Забравих да ти кажа, бременна съм.

Трябваше да послушам Лия. Говореше с мъдростта на човек, който знае къде се ражда животът. Напредвайки в подземията на Агарта, в Пирамидата на Разбулената Изида, бяхме навлезли в Гебурата, сефирата на ужаса, мига, в който гневът избухва над света. Дали не се бях оставил да бъда съблазнен, макар и за секунда, от мисълта за София? Мойсей от Кордоба 301 301 Мойсей Кордоверо (втората половина на XVI в.) — кабалист, представител на испано-провансалското мистично учение. учи, че женското е вляво и всички негови направления са на Гебурата. Освен ако мъжът не задействува тези склонности, за да украси своята Невяста, и смекчавайки ги, не ги насочи към доброто. С други думи, всяко желание трябва да остава в своите граници, иначе Гебурата се превръща в Строгост, Тъмна Привидност, Свят на Демоните.

Обуздаване на желанието. Това бях правил по време на умбандата — бях свирил на агогон, бях участвувал в зрелището от страната на оркестъра и така бях избегнал транса. По този начин бях действувал и с Лия — бях укротил желанието си в името на Невястата. И бях възнаграден вдън чреслата си. Семето ми бе получило благослов.

Но не бях намерил сили да упорствувам. Бях на път да бъда съблазнен от прекрасната Тиферет.

Ако Гевура е сефирата на злото и страха, то Тиферет е сефирата на красотата и хармонията. Тъй казваше Диоталеви: Тиферет е светлото съграждане, дървото на живота, удоволствието, пурпурният лик. Той е съюзът между Правилото и Свободата.

Тази година бе за нас годината на удоволствието, на тържествата над Великия вселенски текст, в който се възхвалява венчавката между Традицията и Електронната Машина. Създавахме и извличахме наслада от създаването. Тази година измислихме Плана.

Поне за мен, мога да кажа със сигурност, това беше щастлива година. Бременността на Лия се развиваше спокойно, печелех от „Гарамонд“ и от моята агенция достатъчно, че да не се притеснявам, запазих офиса си в старата фабрична сграда в крайния квартал, но преустроихме апартамента на Лия.

Чудесното приключение на металите вече беше в ръцете на печатарите и коректорите. Точно тогава господин Гарамонд бе споходен от гениална идея:

— Една илюстрирана история на магическите и херметическите науки. С материала, който ви носят диаболистите, със знанията, които натрупахте междувременно, със съветите на този невероятен човек Алие за една годинка ще успеете да подготвите такъв богато илюстриран том, голям формат, четиристотин страници, с такива цветни приложения, че да им се замаят главите. Ще подберете и от илюстрациите, които останаха от историята на металите.

— Не е възможно — възразих. — Материалът е съвсем различен. Как ще използувам снимката на един циклотрон?

— Как ще го използувате ли? Въображение, Казобон, въображение! Какво става в тези атомни машини, в тези мегатронни позитрони, или там както се наричат? Материята се разкашква, слагаш малко сирене и започват да изкачат кварки, черни дупки, центрофугиран уран и тям подобни! Практическо приложение на магията, Хермес и Алхермес — въобще вие трябва да намерите отговора. Вляво — гравюра на Парацелз, на Абракадабра с техните аламбици-каламбици на златен фон, вдясно — квазари, бъркачки за тежка вода, гравитационногалактическа антиматерия, въобще аз ли да ви го измислям? Да не смятате, че окултните тайни на материята са разкрити от магьосника, дето нищо не е разбирал и само се е опитвал да налучква? Разкривали са ги учените, които насила са ги изтръгвали със знанията си. Магичното е около нас, действувайте, накарайте читателя да заподозре ония, дето са на връх Паломар 302 302 Паломар — планина в САЩ (Калифорния), на върха на която се намира обсерваторията с най-големия телескоп в света. , че се занимават с окултна дейност…

За да ме стимулира, ми увеличи хонорара, и то доста чувствително. И аз се спуснах да търся миниатюри от „Liber solis“ 303 303 „Liber solis“ (лат.) — „Книга на слънцето“. на Трисмозин 304 304 Трисмозин — Соломон Трисмозин, немски алхимик от XVI в., смятан е за учител на Парацелз. — Бел. NomaD. , от „Liber mutus“ 305 305 „Liber mutus“ (лат.) — „Безмълвната книга“. на Псевдо-Лулий. Тъпчех се с пентакули, сефиротски стволове, декани, талисмани. Отключвах вратите на най-задънени зали в библиотеките, изнамерих десетки томове от онези антиквари, които навремето продаваха културната революция.