Умберто Еко - Махалото на Фуко

— Да, майчице.

— Не да, ами да. А сега да минем към магическите числа, които се харесват толкова на твоите автори. Едно, това си ти, който не си две, едно е това твое нещо, едно е това мое нещо тук и едно са носът и сърцето, сам виждаш колко важни неща са по едно. А две са очите, ушите, ноздрите, моите гърди и твоите топки, краката и ръцете. Три е по-магическо число от другите, защото тялото ни не го познава. Нямаме нищо, което да е тройно. И затова три е извънредно тайнствено число, което приписваме на Бога, където и да живеем. Но като си помислиш, аз имам само едно нещо и ти имаш само едно нещо, мълчи, и недей да остроумничиш, и ако съединим тези две неща, ще се появи едно ново нещо и ще станем три. Тогава нужен ли е професор от университета, за да открие, че всички народи имат троични структури, троици и т.н.? Религиите не са се създавали с компютър. Правили са ги прости хорица, които са се чукали както подобава, и всички троични структури не са никаква тайна, а разказа за това, което правиш ти и което те са правели. Но две ръце и два крака правят четири и ето ти още едно чудесно число, особено като си помислиш, че животните имат четири крака и на четири крака лазят малките деца, както е било известно на Сфинкса 299 299 … както е било известно на Сфинкса — според митологията Сфинксът препречвал пътя към Тива и задавал гатанки на пътниците, разкъсвайки тези, които не успявали да намерят отговора. Единствен Едип решил загадката: на въпроса кое е това същество, надарено с глас, което сутрин ходи на четири крака, на обяд — на два, а вечер — на три, отвърнал, че е човекът, който като дете лази, а като старец се подпира с бастун. . За пет няма защо да говорим. Толкова са пръстите на ръката. А с двете ръце ще получиш друго едно свещено число, което е десет, и щеш не щеш дори Божиите заповеди трябва да бъдат десет, защото, ако бяха дванадесет например, когато отчето казва: едно, две, три и разперва пръстите си, като стигне до последните две, трябва да поиска на заем пръсти от клисаря. Сега вземи тялото и преброй всички неща, които стърчат от трупа: крака, ръце, глава, пенис, стават всичко шест. Но при жената са седем, затова ми се струва, че твоите автори шестицата я зачитат само като двойно на три, защото важи само при мъжете, които пък нямат никакво седем, и когато командуват те, предпочитат да виждат в него свещено число, като забравят, че и моите гърди стърчат, ама какво да ги правиш. Осем, господи, няма осмица по нас… Но, чакай, ако ръката и кракът не се броят по за едно, а по за две, заради лактите и колената, ще получим осем големи дълги кокала, които се клатушкат насам-натам встрани от тялото, а като ги събереш с трупа, стават девет, а след това и с главата — десет. И така, като се въртиш около тялото, ще получиш всички числа, които искаш. Помисли си само за дупките.

— За дупките?

— Да, колко дупки има тялото ти?

— Ами… Започнах да броя: Очи, ноздри, уши, уста, дупе. Осем са.

— Видя ли? Още един довод за това, че осмицата е прекрасно число. Но аз имам девет. И с деветата те раждам и затова девет е по-божествено от осем. Но искаш ли обяснението на телесните положения? Искаш ли символиката на побитите камъни, която твоите автори непрекъснато чоплят? Денем стоим изправени, а нощем лежим, и твоето нещо, не, не ми казвай какво прави нощем, важно е, че работи изправено и си почива легнало. Следователно отвесното положение е живот и е свързано със слънцето и затова обелиските се издигат нагоре, както дървета, докато водоравното положение и нощта са сън, и значи смърт, и всички боготворят разни менхири 300 300 Менхир — доисторически паметник от неолита във вид на отвесно побит каменен стълб, висок 4–5 метра; намират се във Франция, Англия и Скандинавските страни. , пирамиди, стълбове и никой не боготвори балкони и тротоари. Да си чувал някъде за древен култ към Свещеното перило? Виждаш ли? То е, защото и тялото ти не го позволява: ако се покланяш на отвесен камък, и да сте много, пак ще го виждате всички, а ако богът ти е легнал, ще го виждат само тези от първия ред, а другите ще ги бутат отзад и ще викат: „Искам и аз, искам и аз!“ И блъсканицата няма да е подходяща за магически церемонии.

— Да, но реките…

— Реките не са свързани с хоризонталното положение, а с това, че те са пълни с вода, а да не ти разправям каква е връзката между водата и тялото… Изобщо, така сме устроени, с това тяло всички и затова си изработваме същите символи, макар да сме отдалечени на милиони километри. И всички знаци си приличат и тогава виждаш, че хората с малко пипе в главата, като видят пещта на алхимика, такава затворена и гореща вътре, се досещат за корема на майката с детето в него. И само твоите диаболисти, като видят Девата, която чака младенеца, си мислят, че това е намек за алхимическата пещ. Така хиляди години са търсили някакво послание, а то е било под носа им, трябвало е само да се погледнат в огледалото.