Мюриел Барбери - Елегантността на таралежа

И тогава, опознала същността си, аз навлизам в самозабравата, която граничи с екстаза, и вкусвам блаженото спокойствие на едно наблюдаващо съзнание.

Накрая, качвайки се в талигата, Рябинин се оплаква на управителя си от превземките на господата.

— А с покупчицата какво стана, Михаил Игнатич?

— Де, де… 22 22 Толстой, Л. Събрани съчинения. Т. 8, с. 207, превод Георги Жечев. С., Народна култура, 1954. — Б.пр.

Колко бързо правим заключения за външния вид и положението, за интелекта на хората… Рябинин, брояч на морските песъчинки, сръчен комедиант и блестящ манипулатор, не се грижи за предразсъдъците относно собствената му особа. Интелигентен и парий по рождение, той не е привлечен от славата: движи го само възможността за печалба и перспективата да ограби учтиво господарите на една глупава система, която го презира, но не умее да го спре. Аз също съм бедна портиерка, примирена с невзрачния си живот — но съм и аномалия в гротеската на система, на която се подигравам тихо, всекидневно и дълбоко в себе си — там, където никой не прониква.

Днес отидохме в Шату да видим баба Жос, майката на татко, която от две седмици е в старчески дом. Татко я придружи, когато се настани, а сега отидохме всички заедно. Баба вече не може да живее съвсем сама в големия си дом в Шату: тя е почти сляпа, има артроза и не може нито да ходи, нито да държи каквото и да е и се страхува, щом остане сама. Децата й (татко, чичо Франсоа и леля Лор) опитаха да се справят с помощта на частна болногледачка, но тя не можеше да седи с баба през цялото време. Пък и всички приятелки на баба вече бяха в старчески дом и това изглеждаше добро решение.

Старческия дом на баба си го бива. Питам се колко ли струва на месец една луксозна умиралня? Стаята на баба е голяма и светла, с красиви мебели и завеси, с малък салон и баня с мраморна вана. Мама и Коломб се прехласнаха пред мраморната вана, като че ли на баба й пукаше дали ваната е от мрамор, след като пръстите й бяха от бетон… Освен това мраморът е кофти. Татко обаче почти нищо не каза. Знам, че се чувства виновен, че майка му е в старчески дом. „Ама да не искаш да я вземем у нас?“, каза мама, когато и двамата мислеха, че не чувам (обаче аз чувам всичко и особено онова, което не е за мен). „Не, Соланж, разбира се, че не…“, отговори татко с тон, който иска да каже: „Мисля точно обратното, като казвам «не, не» с уморен и примирен вид на добър и послушен съпруг, но го правя, за да има мир“. Познавам този татков тон. Той означава: „Знам, че съм страхливец, но никой няма право да ми го каже“. Естествено, стана точно така: „Ти си истински страхливец“, каза мама, захвърляйки гневно кърпата в мивката. Странно, щом се ядоса, трябва да хвърли нещо. Веднъж дори хвърли Конституция. „Ти също не го искаш“, продължи тя, прибра парцала и го размаха под носа на баща ми. „Все едно стореното — сторено“, каза татко, а това са думи на страхливец на десета степен.

Ала аз съм доволна, че баба няма да живее у нас. Макар че на четиристотин квадратни метра няма да има проблем. Смятам, че старците трябва все пак да се уважават. А да те изпратят в старчески дом, безспорно е липса на уважение. Когато отиваш там, това означава: Аз съм свършен(а), вече не съм нищо, всички, включително и аз, очакваме само едно нещо: смъртта, този печален край на отегчението. Не, причината, поради която не искам баба да живее вкъщи, е, че не обичам баба. Тя е стара гаднярка, след като е била млада злобарка. Това също според мен е дълбока несправедливост: например да вземем някой много стар симпатичен парнаджия, който е правел само добро и цял живот е създавал човечни и емоционални връзки. Жена му умира, децата му нямат пукнат грош, но имат куп свои деца, които трябва да хранят и възпитават. Освен това живеят на другия край на Франция. Изпращат го значи в старчески дом близо до родния му град, където децата му могат да идват да го видят само два пъти в годината. Това е старчески дом за бедни, където не си сам в стая, яденето е отврат, а персоналът преодолява увереността си, че един ден ще има същата съдба, като малтретира там пребиваващите. Вземете сега баба ми, чийто живот е бил поредица от приеми, гримаси, интриги, безразсъдни и лицемерни разходи, и разгледайте факта, че тя има право на тази кокетна стая, частен салон и миди Сен Жак за обяд. Нима за любовта се плаща с безнадежден край на живота в смрадливо общежитие? Нима възнаграждението за афективната анорексия е мраморна баня в супер скъпа бонбониера?