Мюриел Барбери - Елегантността на таралежа

Здесь есть возможность читать онлайн «Мюриел Барбери - Елегантността на таралежа» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2009, ISBN: 2009, Издательство: Факел експрес, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Елегантността на таралежа: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Елегантността на таралежа»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

„Казвам се Рьоне. На петдесет и четири години съм. От двайсет и седем години съм портиерка в къщата на ул. «Грьонел» №7, красив богаташки дом. Вдовица съм, дребна, грозна, пълничка, имам мазоли на краката и ако съдя по някои неприятни за самата мен утрини, от устата ми се носи дъх на мамут. Тъй като рядко съм приветлива, макар и винаги учтива, не ме обичат, но ме търпят, защото отговарям напълно на представата, превърната в парадигма от натрупванията в общественото съзнание, за портиерка в жилищна кооперация.“
„Аз съм на дванайсет години, живея на ул. «Грьонел» №7 в тузарски апартамент. Въпреки това, въпреки целия този късмет и всичкото това богатство, знам много отдавна, че крайното ни предназначение е бурканът за рибки. Откъде го знам ли? Работата е там, че съм много интелигентна. Нещо повече, изключително интелигентна. Затова взех решението си: в края на тази учебна година, в деня, в който ще навърша тринайсет години, на 16 юни, ще се самоубия.“
Мюриел Барбери е родена през 1969 г. В Казабланка. Завършва елитно висше училище в Париж и преподава философия. Заема пето място в класацията на най-популярните писатели в света за 2008 г. „Елегантността на таралежа“ е вторият й роман, с който тя оглавява списъка на бестселърите във Франция в продължение на 30 седмици и две години след издаването му неизменно е сред най-търсените автори. За една година романът е преведен в целия свят, претърпява 50 издания и се продава в милионни тиражи. След излизането му М. Барбери се преселва в Япония.
„Формулата, която накара повече от половин милион читатели във Франция да се влюбят в «Елегантността на таралежа», съдържа между другите съставки на рецептата тънък хумор, възвишени чувства, изключителна литературна ерудиция, изтънчен и значителен литературен вкус“. (La Repubblica)

Елегантността на таралежа — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Елегантността на таралежа», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Аз съм на дванайсет години, живея на ул. „Грьонел“ №7 в тузарски апартамент. Родителите ми са богати, семейството ми е богато и следователно сестра ми и аз сме потенциално богати. Баща ми е депутат, след като е бил министър и несъмнено ще свърши като председател на Народното събрание и ще опразва избата на двореца Ласе 3 3 В двореца Ласе (Hôtel de Lassay) е седалището на Народното събрание на Френската република. — Б.пр. . Майка ми… Е, майка ми не е чак светило, но затова пък е образована. Има докторат по литература. Пише без правописни грешки поканите си за вечеря и постоянно ни лази по нервите с литературни примери („Коломб, не се прави на г-жа Дьо Германт 4 4 В творбата си „В търсене на изгубеното време“ Марсел Пруст (1871–1922) описва в най-големи подробности салона на госпожа Дьо Германт, в който се събира цветът на френската аристокрация. — Б.ред. “, „Пиленце, ти си истинска Сансеверина 5 5 Героиня на Стендал от романа му „Пармският манастир“. — Б.ред. “).

Въпреки това, въпреки целия този късмет и всичкото това богатство, аз знам от много отдавна, че крайното ни предназначение е бурканът за рибки. Откъде го знам ли? Работата е там, че съм много интелигентна. Нещо повече, изключително интелигентна. Достатъчно е да вземем децата на моята възраст, между нас зее истинска пропаст. Тъй като не държа особено да ме забелязват, а и в семейство, където умът се смята за върховна ценност, никога няма да оставят на спокойствие едно свръхнадарено дете, в училище се старая да огранича успехите си, но дори и при това положение винаги съм първа. Може би си мислите, че е лесно да се правиш на нормално интелигентен, когато на дванайсет години си на ниво първи курс в университета? Ни най-малко! Нужни са усилия, за да се изкараш по-глупав, отколкото си. Но пък, от друга страна, това ми помага да не умра от скука: времето, което спестявам от учене и разбиране, аз използвам, за да имитирам стила, отговорите, поведението, заниманията и дребните грешки на обикновените добри ученици. Така например чета всичко, което пише Констанс Баре, втората по успех в класа, по математика, френски и история, и така се научавам какво трябва да правя: по френски — да нареждам свързани и правилно написани думи, по математика — механично да възпроизвеждам безсмислени действия, и по история — да повтарям върволица от факти, свързани с логически съюзи. Но дори в сравнение с възрастните, аз съм много по-умна от мнозина. Така е. Не се гордея особено, защото нямам никакъв принос за това. Но ако има нещо сигурно, това е, че в буркана аз няма да попадна. Това е добре обмислено решение. Дори за дете като мен, толкова интелигентно, толкова надарено, толкова различно от останалите и толкова превъзхождащо повечето, животът вече е предначертан и отчайващо печален: изглежда, никой не е помислил, че животът е абсурден и че успехът съвсем не е по-ценен от провала. Само е по-удобен. И още: мисля, че прозорливостта вгорчава успеха, докато посредствеността винаги се надява на нещо.

Тъй че решението е взето. Скоро ще изляза от детството и макар убедена, че животът е фарс, не вярвам, че ще успея да се съпротивлявам докрай. Всъщност ние сме програмирани, за да вярваме в нещо, което не съществува, защото сме живи същества и не искаме да страдаме. Поради това пилеем всичките си сили, за да се убедим, че има неща, които си струват труда, и че точно затова животът има смисъл. Може да съм много интелигентна, но не знам още колко ще мога да се боря срещу тази биологична тенденция. Дали когато се включа в надпреварата на възрастните, все още ще бъда способна да се справям с чувството за абсурд? Не ми се вярва. Затова взех решението си: в края на тази учебна година, в деня, в който ще навърша тринайсет години, на 16 юни, ще се самоубия. Не се тревожете, нямам намерение да го извърша с гръм и трясък сякаш е някакво геройство или предизвикателство. Впрочем, в мой интерес е никой нищо да не заподозре. Възрастните се отнасят истерично към смъртта, преувеличават, придават й супер голямо значение, а всъщност тя е най-баналното нещо на света. За мен е важно не нещото, а как да го направя. Японското у мен очевидно би предпочело сепуку. Като казвам японското у мен, имам предвид моята любов към Япония. Аз съм в четвърти клас и, разбира се, избрах за втори език японски. Учителят ни не е нещо особено, дъвче думите на френски и постоянно се почесва по главата, все едно е паднал от луната, но учебникът ни не е лош и от началото на учебната година доста напреднах. Надявам се след няколко месеца да мога да чета любимите си манги в оригинал. Мама не разбира как едно момиче-надарено-като-теб може да чете манги. Дори не си направих труда да й обясня, че манга на японски означава просто комикс. Тя смята, че се тъпча със субкултура, и аз не й възразявам. С една дума, след няколко месеца може би ще чета Танигучи на японски. Ето че пак се връщаме към моя проблем: трябва да го постигна преди 16 юни, защото на 16 юни се самоубивам. Но никакво сепуку. Вярно, при него има много кръв и красота, но… ами честно казано, нямам желание да се мъча. Всъщност ненавиждам страданието: смятам, че когато си решил да се самоубиеш, защото това е в реда на нещата, трябва да го направиш кротко. Умирането трябва да бъде приятен преход, меко кацане в покоя. Има хора, които се самоубиват, като скачат от четвъртия етаж, пият белина или се бесят! Побъркана работа! Дори смятам, че е неприлично. Нали точно затова умираш — за да избегнеш страданието? Аз съм предвидила как да си отида: от една година всеки месец свивам по едно хапче от сънотворните, които мама държи на нощното си шкафче. Тя консумира такива количества, така че няма да забележи дори и ако вземах по едно хапче всеки ден, но аз реших да бъда много предпазлива. Когато си взел решение, което трудно ще бъде разбрано, не трябва да оставяш нищо на случайността. Нямате представа колко бързо хората застават на пътя ви и пречат на най-съкровените ви желания в името на тъпотии от рода на „смисъла на живота“ или „любовта към човека“. А, да не забравя, и „детството е нещо свято“.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Елегантността на таралежа»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Елегантността на таралежа» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Братя Грим
Мюриель Барбери - Жизнь эльфов
Мюриель Барбери
Мюриел Болтон - Золотой дикобраз
Мюриел Болтон
Маргарет Сент-Клер - Художества тетушки Мюриел
Маргарет Сент-Клер
libcat.ru: книга без обложки
Мюриел Спарк
Мюриэль Барбери - Лакомство
Мюриэль Барбери
Мюриель Барбери - Элегантность ёжика
Мюриель Барбери
libcat.ru: книга без обложки
Мюриел Джеймс
Мюриель Барбери - Странная страна
Мюриель Барбери
Мюриель Барбери - Странная страна [litres]
Мюриель Барбери
Мюриель Барбери - Элегантность ёжика [litres]
Мюриель Барбери
Мюриель Барбери - Только роза
Мюриель Барбери
Отзывы о книге «Елегантността на таралежа»

Обсуждение, отзывы о книге «Елегантността на таралежа» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x