Жозе Сарамаго - Слепота

Друг живот или все същият. Кривогледото момченце, когато се събуди, пожела да отиде до тоалетната, имаше разстройство, нещо не му се беше отразило добре заради слабостта, но веднага стана ясно, че не можеше да се влезе, очевидно старицата от долния етаж се беше възползвала от всички тоалетни в сградата, докато стане невъзможно да се използват повече, само по някаква изключителна случайност нито един от седмината предната вечер, преди да си легнат, не беше изпитал необходимост да облекчи нуждите на червата си, иначе вече щяха да знаят. Сега на всички им се ходеше по нужда, особено на бедното момче, което вече не можеше да се удържа, колкото и да ни е трудно да си го признаем, тази мръсна житейска действителност също трябва да бъде взета под внимание във всеки разказ, когато червата ни са спокойни, всички имаме идеи, да обсъждаме примерно дали има пряка връзка между очите и чувствата, или дали чувството за отговорност е естествено последствие от доброто зрение, а когато дойде бедата, когато тялото отказва да ни служи заради болката и мъката, тогава се вижда какви животни сме. Дворът, възкликна жената на лекаря, и имаше право, ако не беше толкова рано, там вече щяхме да се натъкнем на съседката от долния етаж, време е да престанем да я наричаме старица, както пренебрежително бяхме правили, вече щеше да е там, казвахме, свита, наобиколена от кокошки, защо ли, защото оня, който задава въпроса, със сигурност не знае какво са кокошки. Хванало се за корема, подпомогнато от жената на лекаря, кривогледото момченце слезе по стълбите в напрежение, доста време вече беше успяло да устиска до момента, бедното, нека не искаме повече от него, на последните стъпала сфинктерът му вече не можеше да удържа на вътрешното налягане и представете си последствията. Междувременно останалите петима слизаха както можеха по аварийната стълба, много подходящо име, ако някакъв свян беше останал у тях от времето, когато живееха под карантина, беше време да го изгубят. Пръснати из двора, стенейки от напъните, страдайки от останките на излишен срам, направиха каквото трябваше, същото стори и жената на лекаря, но тя плачеше, като ги гледаше, плачеше заради тях, които вече май и това не можеха, нейния собствен мъж, първия ослепял и жена му, момичето с тъмните очила, възрастния с черната превръзка, това хлапе, виждаше ги как клечат в тревата, сред мръсните зелки, с любопитните кокошки наоколо, кучето, облизало сълзите, също беше слязло, беше още един от тях. Почистиха се, както можаха, малко и зле, с откъсната трева, с парчета от тухла, докъдето им стигаше ръката, понякога дори ставаше по-лошо от направеното. Отново се изкачиха по аварийната стълба, в мълчание, съседката от първия етаж не се появи да ги пита кои са, откъде идват и къде отиват, сигурно още спеше след хубавата вечеря, а когато влязоха вътре, първо не знаеха какво да си кажат, после момичето с тъмните очила каза, че не могат да останат в това положение, вярно, че нямаше вода, за да се измият, жалко, че не валеше пороен дъжд като предния ден, тогава отново щяха да излязат на двора, но този път голи и без свян, щяха да посрещнат върху главата и раменете си щедрата вода от небето, да я почувстват как се стича по гърбовете и по гърдите им, по краката, можеха да я съберат в шепи, които най-накрая щяха да бъдат чисти, и от тази чаша да дадат да пие на някой жаден, няма значение на кого, случайно устните щяха да се докоснат леко до кожата, преди да срещнат водата, и понеже жаждата щеше да е силна, щяха да съберат жадно от свивката и последните капки, събуждайки по този начин, кой знае, може би и друг вид жажда. Както и друг път вече сме наблюдавали, момичето с тъмните очила го погубва въображението, за какво само се сети то в ситуация като тази, трагична, гротескна, отчайваща. Въпреки всичко не му липсваше известен практичен дух, доказателството е, че отиде до скрина в стаята си, после до този в стаята на родителите си и донесе оттам няколко чаршафа и кърпи, Да се почистим с това, каза, по-добре е от нищо, и няма съмнение, че беше отлична идея, когато седнаха да се хранят, се чувстваха нови хора.

На масата жената на лекаря изложи мислите си, Време е да решим какво трябва да правим, убедена съм, че всички са слепи, поне хората, които видях досега, се държаха като такива, няма вода, няма ток, няма никакво снабдяване, навярно това е истинският хаос, Дали има правителство, каза първият ослепял, Не вярвам, но в случай че го има, ще е правителство от слепи, които искат да управляват други слепи, тоест нищото, което се опитва да организира нищото, Значи няма бъдеще, каза възрастният с черната превръзка, Не зная дали има бъдеще, сега става дума да разберем как бихме могли да живеем в това настояще, Без бъдеще настоящето не струва, сякаш не съществува, Може пък човечеството да успее да оцелее без очи, но пък тогава ще престане да бъде човечество, резултатът е налице, кой от нас все още се чувства до такава степен човек, колкото преди се е смятал, аз например убих човек, Убила си човек, стресна се първият ослепял, Да, оня, дето командваше от другата страна, забих ножица в гърлото му, Убила си, за да отмъстиш за нас, за да отмъстиш за жените, трябваше да си жена, каза момичето с тъмните очила, а отмъщението, щом е справедливо, е човешко дело, ако жертвата няма никакви права над палача си, тогава няма да има справедливост, Нито човечество, добави жената на първия ослепял, Да се върнем на въпроса, каза жената на лекаря, ако продължим заедно нататък, може би ще успеем да оцелеем, ако се разделим, ще бъдем погълнати и разкъсани от масите, Каза, че има организирани групи от слепи, отбеляза лекарят, това означава, че са измислени нови начини да се живее, не е задължително да бъдем разкъсани, както предвиждаш, Не знам до каква степен наистина са организирани, виждам ги само да ходят насам-натам, за да търсят храна и място, където да преспят, нищо повече, Връщаме се към първобитния строй, каза възрастният с черната превръзка, с тази разлика, че не сме няколко хиляди мъже и жени сред огромната и непокътната природа, а милиарди в един оголял и съсипан свят, И сляп, добави жената на лекаря, когато започне да става трудно да се намира вода и храна, най-вероятно групите ще се разпаднат, всеки ще смята, че сам ще оцелее по-добре, няма да се налага да дели с останалите, онова, което намери, ще е само за него, Съществуващите групи трябва да имат водачи, някой, който да заповядва и да организира, напомни първият ослепял, Може би, но в тоя случай водачите, които заповядват, са слепи колкото и другите, на които заповядват, Ти не си сляпа, каза момичето с тъмните очила, затова трябва ти да командваш и организираш, Няма да командвам, ще организирам, доколкото мога, аз съм просто очите, които вие вече нямате, Нещо като естествен водач, цар с очи в земята на слепите, каза възрастният с черната превръзка, Ако е така, тогава се оставете да ви водят моите очи, докато ги има, затова ви предлагам, вместо да се разпръскваме, тя в тази къща, вие във вашата, ти в твоята, да продължим да живеем заедно, Можем да останем тук, каза момичето с тъмните очила, Нашият дом е по-голям, Ако предположим, че не е зает, напомни жената на първия ослепял, Когато стигнем там, ще разберем, ако е така, ще се върнем тук, или ще отидем да видим вашия, или твоя, добави, като се обърна към възрастния с черната превръзка, а той отвърна, Нямам собствен дом, живеех сам в една стая, Нямаш ли семейство, попита момичето с тъмните очила, Не, Нито жена, нито деца, нито братя и сестри, Нямам си никого, Ако моите родители не се появят, ще остана сама като теб, Аз ще остана с теб, каза кривогледото момченце, но не добави, Ако майка ми не се появи, не постави такова условие, странно поведение, или пък не е толкова странно, младите хора бързо се приспособяват, целият живот е пред тях. Какво решавате, попита жената на лекаря, Ще дойда с вас, каза момичето с тъмните очила, само те моля поне веднъж седмично да ме придружаваш дотук, в случай че родителите ми се върнат, Ще оставиш ли ключовете на съседката отдолу, Нямам друг избор, тя не може да вземе нищо повече от това, което вече е взела, Ще руши, След като вече съм била тук, може би не, Ние също ще дойдем с вас, каза първият ослепял, само бихме искали, колкото се може по-скоро, да минем през нашето жилище, за да видим какво е станало там, Ще минем, то се знае, През моето няма смисъл да минаваме, вече ви казах какво беше, Но ще дойдеш с нас, нали, Да, при едно условие, на пръв поглед ще ви се стори скандално някой да ви поставя условия в замяна на услугата, която искате да му направите, но някои старци са такива, имат в излишък гордост вместо малкото време, което им остава, Какво е условието, попита лекарят, Когато се превърна в непоносим товар, моля да ми кажете, а ако от съчувствие или заради приятелството ни решите да премълчите, се надявам да имам още достатъчно акъл в главата, за да направя каквото трябва, А то какво ще е, може ли да узнаем, попита момичето с тъмните очила, Да се оттегля, да се отдръпна, да изчезна, както някога са правели слоновете, чух, че в последно време не е така, защото никой не успява да остарее, Ти не си точно слон, Но не съм и точно човек, Особено ако почнеш да даваш детински отговори, възрази момичето с тъмните очила, и разговорът спря дотук.