Жозе Сарамаго - Слепота

Докато ядяха, жената разказа приключенията си, всичко, което й се беше случило и което беше направила, само не каза, че е оставила затворена вратата на склада, не беше много сигурна в хуманитарните причини, които беше дала за пред себе си, за компенсация разказа епизода със слепия, в чието коляно се беше забило стъкло, всички се засмяха с удоволствие, не всички, възрастният с черната превръзка само се усмихна уморено, а кривогледото момченце чуваше единствено звука от собственото си дъвчене. Кучето, облизало сълзите, получи своята част, за която веднага се отблагодари, като се разлая ожесточено, когато някой отвън силно разтърси вратата. Който и да беше, не настоя, говореше се, че наоколо има бесни кучета, а що се отнася до болести, ми стига и тая да не знам къде стъпвам. Спокойствието се възвърна, когато у всички се беше поуспокоил първият глад, и тогава жената на лекаря разказа за разговора, който беше водила с мъжа, излязъл от същия този магазин, за да провери дали вали. После заключи, Ако това, което той ми каза, е истина, значи не можем да бъдем сигурни, че ще намерим домовете си така, както сме ги оставили, дори не знаем дали ще можем да влезем в тях, говоря за онези, които са забравили да вземат ключовете си на излизане или които са ги загубили, ние например нямаме ключове, останаха в пожара, а сега би било невъзможно да ги открием сред останките, произнесе думите и сякаш видя как пламъците поглъщат ножицата, изгаряйки първо сухата кръв по нея, после как подхващат остриетата на двете рамене и ги изтъпяват, как постепенно ги нащърбват и ги правят меки, безформени, не е за вярване, че това може да е прерязало нечие гърло, а когато огънят довърши своето дело, в получената сплав ще е невъзможно да се различи къде е ножицата и къде ключовете, Ключовете, каза лекарят, са у мен, ето тук, и напъхвайки с мъка три пръста в едно джобче на дрипавите панталони, точно до колана, извади отвътре една малка халка с три ключа, Как така са при теб, след като аз ги сложих в дамската си чанта, която остана там, Взех ги, страхувах се, че може да се загубят, прецених, че ще са на по-сигурно място, ако ги нося постоянно със себе си, а това също беше и начинът да вярвам, че някой ден ще се приберем у дома, Добре е, че си имаме ключове, но може да се окаже, че вратата ни е разбита, А може и да не са се опитвали. За момент бяха забравили за другите, но сега трябваше да разберат от всички какво е станало с техните ключове, първо заговори момичето с тъмните очила, Моите родители си останаха вкъщи, когато линейката дойде да ме вземе, не знам после какво се е случило с тях, след това говори възрастният с черната превръзка, Аз си бях вкъщи, когато ослепях, потропаха на вратата, хазайката дойде да ми каже, че някакви санитари ме търсят, не беше моментът да мисля за ключове, оставаше само жената на първия ослепял, но тя каза, Не знам, не помня, знаеше и помнеше, но не искаше да си признае, че когато внезапно видя, че е сляпа, абсурден израз, но е толкова вкоренен, че не можем да го избегнем, беше излязла от дома си с крясъци, викайки съседките, онези, които все още се намираха в сградата, но те се постараха да не й се притекат на помощ, а тя, която беше толкова твърда и спокойна, когато нещастието сполетя съпруга й, се държеше като луда и заряза дома си с широко отворена врата, дори не й хрумна да помоли да я оставят да се върне за малко, само за минутка, колкото да затвори вратата и готово. Никой не попита кривогледото момченце за ключа от дома му, след като бедното дете дори не можеше да си спомни къде живее. Тогава жената на лекаря леко докосна по ръката момичето с тъмните очила, Ще започнем от твоя дом, защото е най-близо, но преди това трябва да си намерим дрехи и обувки, не можем да ходим такива мръсни и дрипави. Направи движение да стане, но забеляза, че кривогледото момченце, вече заситено и доволно, отново е заспало. Каза, Да си починем тогава, да поспим малко, после по-късно ще видим какво ни очаква. Съблече мократа си пола, после за да се стопли, се притисна в мъжа си, същото направиха и първият ослепял и жена му, Ти ли си, попита той, тя си спомняше за дома и страдаше, не каза, Утеши ме, но сякаш си го беше помислила, не се знае само каква мисъл беше накарала момичето с тъмните очила да сложи ръка върху рамото на възрастния с черната превръзка, но със сигурност го направи и останаха така, тя заспа, но той не. Кучето легна напряко до вратата, то е свирепо и недружелюбно животно, когато не му се налага да подсушава сълзи.