Франсис Фицджералд - Избрани творби в три тома. Том 3 (Нежна е нощта. Последният магнат. Писма)

Все така с обич

P.S. Попаднах на една отдавнашна статия на Джон Бишъп, в която той разказва как ти си лежал четири дни под труповете на убитите войници в Капорето и как аз съм бил изключен от Принстън (това не е вярно, през един ноември се разболях тежко и ме изнесоха оттам на носилка — през ноември не могат да те изключат)… Всъщност исках да ти кажа, че един човек от твоя взвод ми разправи някои неща за теб, когато си бил на италианския фронт — как си пропълзял огромно разстояние, влачейки със себе си един ранен, и как после лекарите гледали и се чудели възможно ли е да си останал жив с толкова много рани по тялото. Не се тревожи — на никого няма да го кажа. Нито дори на Алън Камбъл, който онзи ден дойде да ме види и ми донесе новини за теб.

P.S. (2) Чувам, че ще се жениш за една от най-красивите жени, които съм виждал. Предай й моите най-добри пожелания.

Н. Лоръл Авеню 1403

Холивуд, Калифорния

25 ноември 1940 г.

Скъпи Зайо,

Мисля, че романът ми 191 191 „Последният магнат“. е добър. Писах го трудно. Той няма нищо общо с модните тенденции и сигурно ще бъде критикуван, но е откровен и аз повече от всеки друг път се опитвах да бъда точен и искрен по отношение на емоциите. Все се надявах, че някой друг ще го напише, но явно никой не пожела да се заеме с тази работа.

8 август 1933 г.

„Ла пе“, Роджърс Фордж

Таусън, Мериланд

Здравей, Сладкиш 192 192 Адресатката на тези писма — Франсес Скот Фицджералд, през 1933 година е била на дванадесет години. Повечето от писмата са представени с извадки, избрани от Едмънд Уилсън. ,

Страшно бих искал да си изпълняваш добре задълженията. Ще можеш ли да ми кажеш нещо повече за заниманията си по френски? Радвам се, че си щастлива — макар да не вярвам в щастието. Не вярвам и в нещастието. Те съществуват само на сцената или на екрана, или в книгите, в живота ги няма.

Вярвам само в едно: че животът награждава за добрите дела (в зависимост от вродените способности на човека) и наказва на неизпълнението на задълженията, при това наказва двойно. Ако в библиотеката на лагера имате сонетите на Шекспир, помоли мисис Тайсън да потърсиш в книгата онзи сонет, който съдържа следния стих: „Лилиите, които гният, миришат по-лошо от водораслите 193 193 Уилям Шекспир, Сонет 94. .“

Днес чувствувам главата си празна; струва ми се, че животът се изразява само в това да произвеждам разкази за „Сатърди Ивнинг Поуст“. 194 194 За Фицджералд, както и за много други американски писатели, писането за списания е било главният източник на средства. Мисля за теб, и винаги с удоволствие; но ако още веднъж ме наречеш „татенце“, ще хвана Белия Котак и ще го напердаша хубаво, по шест удара за всяка твоя проява на непокорство. Как ти се струва това?

Ще уредя сметката за лагера.

А сега ще завърша в полушеговит тон.

Неща, които трябва да те вълнуват:

смелостта

чистотата

предприемчивостта

изкусната конна езда.

Неща, които не трябва да те вълнуват:

общественото мнение

куклите

миналото

бъдещето

съзряването

преднината, която някой друг би имал в сравнение с теб

успехът

неуспехът, освен ако ти не си виновна за него

комарите

мухите

насекомите въобще

родителите

момчетата

разочарованията

удоволствията

удовлетворението.

Неща, за които трябва да се замислиш:

Към какво точно се стремя?

Каква съм в сравнение с моите връстници по отношение на:

а) образоваността

б) разбирам ли наистина хората и мога ли да общувам с тях?

в) старая ли се да превърна тялото си в полезен инструмент или го пренебрегвам?

Есента на 1937 г. 195 195 През 1937–1940 г. Скот Фицджералд е работел като сценарист в Холивуд и повечето от следващите писма вероятно са писани оттам. От време на време обаче той е отивал за кратко до Източното крайбрежие и това писмо може би е написано при едно от тези негови пътувания.

Ще се постарая да не се появя с такси за Деня на благодарността 196 196 Денят на благодарността — официален празник в САЩ (последният четвъртък от м. ноември) в памет на първите колонизатори в Масачузетс. , за да не те излагам пред твоите „изискани“ съученички. Не е ли старомодно богатите момичета да бъдат наричани „изискани“? Хващам се на бас, че поне единият от дядовците на две трети от съученичките ти при мис Уокър е продавал стари неща из бордеите на Ню Йорк, Чикаго или Лондон, и ако знам, че има опасност да възприемеш критериите на богаташите пришълци, веднага бих те преместил в някое училище в Южните щати, където образованието не е чак на такава висота и думата „изискан“ не е така нелепо опошлена. Знам ги аз всичките тия мошеници и ако има друг, по-гибелен път от този между Парк Авеню 197 197 Парк Авеню е символ на богатството и лукса; намира се в съседство с Петото Авеню и Мадисън Авеню, в самото сърце на Манхатън. и Рю де ла пе, то на мен поне не ми е известен.