Франсис Фицджералд - Избрани творби в три тома. Том 3 (Нежна е нощта. Последният магнат. Писма)

— … ме е грижа колко наливно вино пиеш в кухнята, но след като те залових да надигаш бутилката с „Шабли Мутон“…

— Ти ли ще ми разправяш за пиене! — викаше Августина и размахваше оръжието си. — Ти, дето непрекъснато пиеш!

Никол извика през свода:

— Какво става, Дик?

Той отвърна на английски:

— Госпожицата се научила да шета в килера с отбраните вина. Уволнявам я — поне се опитвам да я уволня.

— Боже мой! Внимавай да не те удари с ножа.

Августина размаха ножа нагоре към Никол. Старата й уста се бе свила като обезцветена вишна, извадена от шишето с вишновка.

— Ще ви кажа, мадам, да знаете само, че в неговия си бастиц 102 102 От провансалската дума „бастидо“ — полска къщичка, също — недостъпна твърдина. — Б.пр. мъжът ви пие като ратай, когато нагъне чуждо вино…

— Млъкни и се махай! — прекъсна я Никол. — Ще повикаме полицията.

— Полицията ли! Та нали брат ми е в полицията. Вие, мръсни американци, ще извикате полицията!

Дик каза на Никол на английски:

— Отведи децата надалеч от къщата, докато уредя тази история.

— … мръсни американци, дето идвате тук и ни изпивате най-хубавото вино! — изкрещя Августина с глас, достоен за Френската комуна.

Дик заговори твърдо:

— Трябва да напуснеш веднага! Ще ти платим това, което ти дължим.

— Разбира се, че ще ми платите! И от мен да знаете… — Тя се приближи и размаха ножа тъй заплашително, че Дик вдигна бастуна, а тя се втурна в кухнята и се върна с подкрепление — в едната ръка държеше кухненския нож, а в другата сатъра.

Положението беше неприятно. Августина беше силна жена и човек не можеше да я разоръжи, без да й нанесе някаква телесна повреда, а това щеше да повлече големите юридически усложнения, сполитащи всеки, който дръзне да посегне на френски гражданин. Опитвайки се да блъфира, Дик извика към Никол на горния етаж:

— Обади се в полицията. — След това към Августина, посочвайки хладните и оръжия: — Това означава арест за теб.

— Ха-ха! — засмя се тя демонично; но въпреки това не посмя да се приближи.

Никол телефонира в полицията, но отговорът бе едва ли не ехо на Августининия смях. Тя чу как полицаите шушукат, после линията се прекъсна.

Никол се върна към прозореца и извика на Дик:

— Дай й нещо допълнително!

— Само да можех да телефонирам! — Но тъй като това не изглеждаше разумно, Дик капитулира. За петдесет франка, увеличени на сто, тъй като той предпочете да се отърве от нея колкото може по-бързо, Августина се оттегли в кухненската си крепост, прикривайки отстъплението си със словесни гранати: „Salaud!“ 103 103 Мръсник! (Фр.) — Б.пр. , но добави, че няма да си тръгне, преди да дойде племенникът й, за да й помогне за багажа. Дик, който чакаше предпазливо недалеч от кухнята, чу как се отваря една бутилка, но остави да мине от него. По-нататъшни неприятности нямаше. Когато племенникът пристигна и започна да сипе извинения, Августина весело се сбогува с Дик като със „събутилник“ и извика към горния етаж: „Au revoir, madame! Bonne chance!“ 104 104 Довиждане, госпожо! Всичко хубаво! (Фр) — Б.пр.

Дайвърови отидоха в Ница и вечеряха bouillabaisse, пикантна, подправена с шафран яхния от рачета и рибки, уловени при крайбрежните скали. Поръчаха и бутилка изстудено „Шабли“ и Дик каза, че съжалява за Августина.

— Аз никак не съжалявам — каза Никол.

— Аз съжалявам — съжалявам само, че не я бутнах долу в морето.

През последните дни те се бояха от разговори; рядко намираха вярната дума и подходящия момент, идваше им на езика тогава, когато беше твърде късно и не можеше да достигне другия. Тази вечер историята е Августина ги беше изтръгнала от затворения свят, в който всеки един от тях си живееше, студеното, пивко вино и горещото, пикантно ядене им развързаха езиците.

— Не искам да продължаваме така — каза колебливо Никол. — Или можем — как мислиш? — Постресната от това, че Дик не побърза да й възрази, тя продължи: — Понякога си казвам, че вината е моя — аз те провалих.

— И тъй, аз съм провален, така ли? — засмя се той.

— Не исках да кажа това. Но навремето ти искаше да твориш, а сега, изглежда, изпитваш желание да рушиш.

Тя изтръпна при мисълта, че макар и тъй общо, го укорява, но зачестилото му мълчание я плашеше още повече. Усещаше, че това мълчание крие нещо, че зад стоманеносивите очи и почти неестествения интерес към децата има нещо, което тя не разбира.

Изненадваха я несвойствените му гневни изблици — напоследък внезапно се впускаше в презрителни тиради за някой човек, за дадена раса, обществена прослойка, начин на живот или начин на мислене. Изглежда, в душата му се разиграваше нещо, за което тя можеше да прави догадки само в отделни моменти, когато то избиваше на повърхността.