Лора Флоран - Крадецът на шоколад

– Не, не довечера – обади се Марк. Странно, младежът изглеждаше едновременно изтънчен и толкова млад. – Утре трябва да изнеса презентация за Марсел Пруст.

Презентация. За някакъв писател, който пишеше за мадлени [31] В първия том на автобиографичния си роман "По следите на изгубеното време" (публикуван 1913 г.) Марсел Пруст описва сцена, в която главният герой вкусва глътка чай, в който плуват размекнати парченца мадлена. Изневиделица той е връхлетян от "странно" и "привидно съвсем безпричинно" блаженство, което го потапя в спомен от детството му. Така изразът, че някой е преживял unepetite madeleine, започва да се използва в смисъл, че някакъв вкус или мирис го е осенил със спомен от далечното минало. – Б. Пр. . Утре Кейд трябваше да изложи пред баща си позиция за шоколадово десертче, което можеше да повлияе на глобалната икономия и да се отрази върху битието на десетки хиляди хора.

Може би ето това се бе случило с нейното усещане за младост.

– Добре, утре – казаха другите. – Утре вечер? Дако?

– Дако – съгласи се Кейд, развълнувана.

Те се бяха сприятелили с нея, а дори не знаеха коя беше. Може би идването в Париж все пак щеше да се окаже добра идея.

Жалко, че Марк трябваше да се готви за презентацията си утре, защото така Кейд се озова изправена пред още една свободна нощ, в която да се забърква в неприятности.

Още с влизането в лабораторията Кейд почувства, че той се спотайваше в мрака. Долавяше как очите му проблясваха в сенките.

Докато обхождаше владенията му, усещането за присъствието му пъплеше като мравки по кожата ѝ, оставяше жадна диря, която изгаряше за докосване.

Кейд претърси лабораторията, копнеейки той да можеше да я види, може би с охранителна камера, която да му позволяваше да я наблюдава дори в момента.

Но чакай, тази сянка, там... не, това бяха металните съдове и проблясването на медта.

Онази сянка... беше огромен калъп във формата на яйце, високо около метър и половина. Сенките там бяха куп щайги от Шри Ланка.

Кейд вдиша дълбоко, протягайки ръце, така че да поеме въздух с пълни гърди, да попие уханията около нея. Целият свят и всичко най-вълшебно в него сякаш бе заключено тук, уханията и вкусовете от всички кътчета на земята бяха донесени тук и дестилирани в чисто удоволствие.

Тази нощ тя искаше да прави... горещ шоколад. Испански горещ шоколад, като онзи, който пиеха в Мадрид или като горещия шоколад на френските благородници, използван навремето като любовен еликсир. Горещ шоколад. Навън беше студено, в лабораторията също беше студено, нощем поддържаха по-ниска температура за правилното съхранение на продуктите.

По кожата ѝ пълзяха тръпки на възбуда, докато опитваше на вкус кувертюрите, за да реши какъв шоколад да използва. Странно, че той вече трети път я оставяше да се измъкне.

Сграбчи я студен страх и Кейд огледа помещението отново, този път едно ниво по-високо. Може би той беше инсталирал охранителна камера.

Може би сега събираше доказателства, за да я обесят. Може би полицията чакаше отвън, за да я арестува.

Луда ли беше? Можеше да попадне в затвора. Можеше да нанесе огромни щети на фамилния бизнес, предизвиквайки крах на цената на акциите на "Кори". Можеше да загуби всичките привилегии, с които бе имала късмета да се роди. В затворническата килия тя нямаше да има нищо друго, освен физическото си тяло, без никакъв път за изход.

Той би ли направил това? Мъжът, който беше флиртувал с нея цяла сутрин, а след това я беше изхвърлил навън в студа?

Тя не знаеше на какво бе способен, нали? Само че ѝ харесваше да си представя... Заляха я горещи вълни, сравними или несравними с топлината, която Кейд търсеше в горещия шоколад. Тя се приближи до рафтовете с подправките, където сенките се трупаха на етажи в тъмното. Ориентираше се по слабата светлина, която проникваше през прозорците от нощния град, Града на светлините, който никога не потъваше в пълен мрак. Не искаше да включва осветлението вътре.

Бурканите с подправките бяха прохладни и заоблени на пипане. Горещият шоколад обичаше щипка ванилия, свежа ванилия от Таити. Пръчка канела от Шри Ланка. Индийско орехче от... Занзибар?

Така поне се надяваше. По нейно мнение, в живота на всеки и всичко трябваше да има по нещо от Занзибар.

Каква беше френската дума за индийско орехче ? Кейд отваряше бурканите, докато търсеше, плъзгайки пръсти по разтопените краища на хартиените етикети, освобождавайки едно след друго уханията на подправките във въздуха – зърна карамфил, анасон, сакъз. И накрая малките обли като топчета индийски орехчета. Кейд извади едно и се зае да търси опипом ренде.