Лора Флоран - Крадецът на шоколад

Кожата ѝ продължаваше да пламти. Сякаш самите подправки я възбуждаха или опасността и безумството на онова, което правеше. Или удоволствието. Кейд усещаше този мъж с всяка своя фибра. Постоянно се буташе и спъваше като човек, който се смущаваше от чуждия поглед. Взря се в сенките и не видя нищо, затова прибра косата си зад ушите и изплакна ръцете си.

Наля мляко в една тенджерка, спомняйки си как Силвен Марки бе оставил сметаната да къкри на слаб огън. Пусна вътре пръчката канела и шушулката ванилия, после настърга малко индийско орехче. Ароматите бяха божествени. Или диаболични. Всеки би прегрешил заради подобни ухания, за обещанието на вкуса и живота.

Кейд прокара ръка по копринената гладкост на студения мраморен плот, топна лъжицата в млякото и я облиза, може би прекалено бързо, защото опари леко езика си.

И погледна към амбразурата вляво, ниша, в която бяха наредени още чували и щайги и калъпи.

Там се раздвижи една сянка.

По тялото ѝ премина мълния. Кейд се закова неподвижно, сърцето ѝ биеше толкова силно, че сякаш принуждаваше цялото ѝ тяло да вибрира.

Магьосникът излезе от сенките и се насочи към неканения гост в бърлогата му.

Тръгна право към нея, с отривиста, заплашителна походка.

Сянката се промъкна през сенките, оставяйки след себе си звезден прах, следа от цялото знание, магия и мощ, заключени в него и до които ѝ отказваше достъп.

И опасност. Тя бе положила в ръцете му идеалната възможност да я унищожи. Погледът му я вцепеняваше. Достатъчно беше само да го погледне. Как се движеше в своята обител, властно и вещо.

Възбудата, която бе тляла потайно часове, дори дни наред, сега я изпълни до краен предел, изпразвайки я от трезва мисъл. Виждаше само ръцете му. Силните, изваяни мъжки ръце, които превръщаха суровото какао в магия.

Обзе я болезнено желание.

Ръстът и елегантната умереност на движенията му и чернотата на тялото му в мрака сякаш я обградиха от всички страни, отрязвайки всякакъв път за бягство.

Той не заговори. Не изрече нито дума. Ръцете му сграбчиха бедрата ѝ и тя се задъха, треперейки, обзета от безмилостно желание. Пръстите му се впиха през кожения панталон в меките очертания на дупето ѝ, той я вдигна с лекотата, с която вдигаше петдесеткилограмовия казан с шоколад и я постави да седне върху плота.

Настани я доста далеч от котлона. Дори тогава. Някаква част от нея забеляза тази загриженост. Някаква част от нея можеше дори да си спомни за това някой ден.

Той я погледна през спуснати мигли, сега лицето ѝ беше почти на нивото на неговото. Очите му блестяха. Беше я спипал и тръпката завладя плячката, изтривайки от главата ѝ всяка мисъл, така че накрая тя можеше само да диша, да поема дълги, чисти последни глътки въздух, които повдигаха гърдите ѝ и изпълваха белите ѝ дробове с ухания на канела, индийско орехче, ванилия, шоколад и мъжко тяло.

– Значи си мислеше, че можеш да крадеш от мен? – в гласа му вибрираха пластове тъмна заплаха, плътна и гореща. Внезапната интимност на ти-то, рязко захвърлената учтива форма с всички онези ву и мадмоазел, с които толкова дипломатично я бе държал на разстояние, дори докато си играеше с нея на обучението.

Лицето му беше толкова близо до нейното, че тя усещаше полъха от всяка негова дума върху устните си. Щеше просто да се наклони напред лекичко. Щеше просто да...

Пръстите му се впиха в бедрата ѝ, разбивайки концентрацията ѝ.

О, моля те, направи го отново.

– Крадеш ли от някого другиго? – попита властно той.

Не, понечи да каже Кейд, но бързо размисли.

– От Доминик Ришар – отговори предизвикателно тя.

Той я целуна за наказание. Прокара ръка по гърба ѝ настойчиво, така че тялото ѝ се притисна в неговото, зарови пръсти в косата ѝ, за да покори главата ѝ и я целуна.

Неговата целувка. Той я целуваше. Той я целуваше. Великолепието на тази целувка се разля по тялото ѝ. Кейд се гмурна, опитвайки се да улови всеки атом на неговия вкус, неговата гладкост. Вкопчи се в тялото му, опитвайки се да се долепи още по-плътно до него.

Първият досег с неговия вълнен пуловер я подразни, прекалено груб, прекалено дебел. Тя пъхна ръце под него, натъкна се на памучна тъкан и подмина и нея, опасявайки се, че може да пропилее шанса си, ако не побърза. Ах, да. Кожа. Гладка, гореща кожа.

Той потръпна, сякаш ръцете ѝ бяха студени. Или може би нещо друго го накара да потръпне.

Кожата му беше толкова топла. Трептеше под докосването ѝ, сякаш нейните пръсти излъчваха импулси, които наелектризираха мускулите му. Кейд плъзна ръце по източените, стегнати мускули, пръстите ѝ пробягаха по ребрата към гърдите му, заравяйки се за момент в меките къдрави косъмчета. Тя издърпа нагоре дрехите, разголвайки торса му.