Лора Флоран - Крадецът на шоколад

Но тя се изви към него. Ръцете ѝ сграбчиха рамената му с някаква непозната женска мощ. Не приличаше на неговата сила. Не беше дори далечно подобие на неговата сила. И все пак той беше този, който не можеше да се откопчи.

Тя можеше. Все още можеше. Човек никога не можеше да се довери на женското желание. То беше нещо, до което постоянно трябва да се домогваш.

Но тя можеше да увие само един кичур коса около кутрето му и да го омотае завинаги.

Бузите на дупето ѝ бяха сочни и съвършени под пръстите му, обути в черен кожен панталон в полунощ, настанени върху мраморния плот в работилницата му. Той отново залепи устата си върху нейната и затвори последната възможност за отказ, решен да не я освобождава дори на стотна от милиметъра.

Усещането да я притиска до себе си беше съвършено блажено, финият кашмирен пуловер се плъзгаше под ръцете му които търсеха жадно кожата ѝ, а очите ѝ се затваряха при всяко негово докосване с наслада, която превишаваше изписалото се на лицето ѝ удоволствие, когато беше захапала онази малинова тарталета или равиолите със сметановобосилков сос или дори... може би... неговите шоколадови бонбони.

Кожа... коприна и кашмир... ръцете му издърпаха пуловера ѝ нагоре... повърхност с несравнимо усещане – нито розовите листенца, нито коприната можеха да се мерят с нея; те бяха само бледи подобия на деликатността и топлотата на женската кожа. Дантела. Дантела покриваше гърдите ѝ, ефирна, сурова материя между двете нежни заоблености и ръцете му.

Тя отвори отново очи и го погледна.

Какво мислеше? Какво чувстваше?

Но тя беше неговата фантазия. Тя му принадлежеше. Заловена на местопрестъплението.

Затова той не се опита да отгатва желанията ѝ; просто правеше каквото той искаше: прокара палци по нежните фигурки па дантелата, стисна нежната сочна плът, притисна зърната ѝ силно, впи пръсти в ребрата ѝ.

Тялото ѝ трептеше в ръцете му, устните ѝ се разтваряха умолително.

Но нямаше нужда да го моли, защото тя беше неговата съвършена фантазия. Той на драго сърце щеше да ѝ даде всичко.

Той я целуна отново, потапяйки се в нея, потъвайки в момента. Без да се опитва да пресметне следващата си стъпка в съблазняването.

Просто се наслаждаваше на всеки атом от съществото ѝ.

Там, в неговите ръце. Поддаваща се под напора му. Вкопчена в него. Отдаваща се.

Устата ѝ, езикът ѝ, тялото ѝ, което се извиваше под него и омекваше все повече и повече, сякаш силите я напускаха, докато той набираше сила и мощ, ставаше все по-твърд, напираше от сила и страст.

Той издърпа кашмирения пуловер през главата ѝ и го хвърли встрани, разкривайки млечна кожа и черна дантела в мрака, осветяван едва-едва от светлините на града, които се процеждаха през прозорците.

Тя потрепна от досега на студения въздух до тялото ѝ и той се почувства виновен, че бяха тук, а не в легло с топли завивки, където щеше да ѝ бъде уютно.

Не би възразил на меки завивки, вместо мрамора и кожата като елементи в неговата фантазия.

Боже, щеше да е толкова красиво, да се изтягат в най-финия бял памук в студен ноемврийски ден, обгърнати в уют и удоволствие и усмивки, без страх, че другият щеше да се събуди и да изчезне в студа навън.

Щеше да бъде красиво. Но сега той щеше да се съсредоточи върху красивия момент, който държеше в ръцете си.

Той прокара ръце по гърба ѝ, за да я стопли, притисна я към гърдите си. Тя издърпа нагоре пуловера и ризата му с настойчивост, принуждавайки го да спре да я гали, за да свали дрехите си и да ѝ позволи да се зарови в топлината на тялото му.

На лицето му заигра усмивка, мъжествена и свирепа, предвкусваща топлината, която щеше да ѝ даде. Той притежаваше силата да я удържи. Той владееше този свят от ухания и вкусове, с които да я съблазни. Той знаеше как да я направи щастлива. Утре, кой знае, жените се променяха до неузнаваемост между нощта и деня. Но тази жена – тази крадла в ръцете му – той знаеше как точно да я направи щастлива.

Тази увереност изпълни целувката му, непреклонността на прегръдката му. Ръцете ѝ се плъзнаха под мишниците му и се вкопчиха в гърба му, релефа и очертанията на дните, изпълнени с труд и усилие, всяка нейна милувка го караше да се чувства по-силен, по-уверен, по-желан.

Той я целуваше отново и отново, неспособен да се насити на устните ѝ, на прелестното чудо на кожата ѝ под дланите му, на гърдите ѝ.

Той свали сутиена ѝ и го хвърли върху пуловера.

Гърдите ѝ бяха толкова събудени и нетърпеливи за ласките му. Също като бедрата ѝ, които се извиваха към неговите, издигаха се и се спускаха. Нетърпеливи като устните ѝ, които отвръщаха на целувката му с толкова много страст, че скоро стана невъзможно да я нарича неговата целувка или да определи кой я беше започнал, единственото сигурно беше, че никой не искаше да я прекъсне.