Лора Флоран - Крадецът на шоколад

– Не, няма значение. В кафенето по-надолу по улицата със сигурност има.

Кристоф отново се завтече към изхода с отнесен вид. Силвен видя как блогърът купи кутия шоколадови бонбони, преди да излезе.

Voleuse de Chocolat, je t'aime [28] Похитителко на шоколад, обичам те (фр.). – Б. Пр. гласеше заглавието на Кристоф.

Седя тук и прониквам бавно през обшивката на карака [29] Карака (фр. caraque) е голям търговски или военен ветроходен тримачтов кораб, използван през XVI и XVII век. Изобретен е от генуезците. – Б. Пр. на Силвен Марки, която се пропуква с деликатен отпор, разкривайки съкровище от копринен ганаш. Сега знам, че открих моята сродна душа. Ти също вярваш, че си струва да рискуваш живота и свободата си за...

Е, може би не точно живота, помисли си Кейд с известно смущение. Френските полицаи нямаха склонността да залавят престъпниците с насочени заредени автомати, нали? А колкото до свободата, може би трябваше да направи още едно щедро дарение за управляващата политическа партия в Щатите, просто така, в случай че ѝ се наложеше да потърси намеса от страна на посланика.

Тази история с френския затвор не изглеждаше никак примамливо.

Крадецът на шоколад нанася втори удар обиколи заглавията на блоговете по целия англоезичен свят. Френският език не беше бариера за кулинарните блогъри, които добре знаеха на кои езици беше и хлябът, и маслото на техния занаят. Може ли да стана Крадец на шоколад, моля?, питаше A Taste of Elle, което беше чиста проба лакомия от нейна страна, тъй като беше ангажирана от шоколатиера Симон Касе. Друг блогър помести материал под заглавието Краденето на шоколад в десет лесни урока. Урок 1: Ако ще си слагате главата в торбата, то не се съгласявайте на нищо по-малко от Силвен Марки.

– Много странно – отбеляза Маги Сондърс, четейки през рамото на пасажера пред нея, докато пъплеше в опашката за проверка на пътниците на летище "Шарл де Гол". – Аз бях на един от неговите семинари.

– Наистина ли? – мъжът се обърна да я погледна.

– Знаете ли кое е най-странното? – побърза да добави Маги с нескрита гордост. Не ѝ се случваше всеки ден, дори всяко десетилетие, да разказва такава пикантна история. Е, историите за патилата на нейните приятелки също бяха доста пикантни, но тях ги разказваше с гузна съвест. Пък и те не бяха известни, така че никой не го беше грижа. – Нали знаете кои са семейство Кори?

Мъжът смръщи чело.

– Семейство Кори? Фамилията на шоколада?

– Същите – Маги кимна ентусиазирано. Винаги беше за предпочитане да разказваш история за известни личности, когато слушателят познаваше имената им. – Една от тях, Кейд Кори, ми плати подкуп, за да заеме моето място в обучението при този майстор на шоколада, Силвен Марки. Тя го дебнеше! Може би не трябваше да се съгласявам – добави гузно тя. За утеха попипа платинената катарама върху широкия кожен колан на кръста си.

Веждите на мъжа се качиха на темето му.

– Така ли? На каква сума възлизаше подкупът?

– Ограничих се под трийсет хиляди – помъчи се да остане в сферата на неясните категории Маги. – Така мисля. Не си купих истински бижута –добави тя в свое оправдание. – А можех!

Не беше възможно веждите на непознатия да се покатерят още по-високо, но те се опитаха. В очите му се появи опасен блясък.

– Кейд Кори ви е платила трийсет хиляди долара, за да се вмъкне в обучение по шоколатиерско изкуство, водено от най-добрия шоколатиер в Париж, представяйки се за вас?

– Нещо повече! Тя ми позволи да използвам кредитната ѝ карта за един ден. Можех да похарча много повече пари, но имах морални угризения – за които горчиво съжаляваше. Един пръстен с десет каратов диамант – нямаше да е никак зле, нали?

– Боже мой, иска ми се този човек да имаше акции, за да си купя от тях – непознатият постави лаптопа си върху капака на куфара си и се зае да пише нещо. – Да видим, кога се случи това?

Междувременно мъжът записа всички подробности, а опашката не помръдна на йота. Той извади мобилния си телефон, набра някакъв номер и заговори.

– Възможно ли е да променя датата на полета си, за да остана още два дни в Париж? Искам да кажа, официално, в знак на протест срещу безкрайното чакане на опашката на летището? Защото ми се струва, че попаднах на интересна следа.

– Тръгвате ли си? – попита Маги, разочарована. На подобна опашка никой не искаше да изгуби малкото източници на развлечение.

– Бихте ли искали да ми оставите вашето име и телефонния ви номер, за да мога да ви потърся, ако се наложи? – попита мъжът.