Лора Флоран - Крадецът на шоколад

– He, ти не разбираш – тя тръгна към него, посягайки да докосне ръката му.

Той се отдръпна от нея сякаш беше чумава.

Добре, вече имаше отговор на един въпрос: пукаше му. От друга страна, всичко беше отишло по дяволите.

– Възникна непредвидена ситуация. "Тоутъл Фудс" са направили оферта за враждебно поглъщане на "Девън Кенди". Знаеш ли какво означава това?

Той я погледна с ледено изражение.

– Не.

Което не беше изненадващо, тъй като тя не знаеше как да го каже на френски.

– Не можем да позволим "Тоутъл Фудс" да придобие "Девън Кенди". Не можем. Трябва да измислим нещо – дори докато изричаше това, част от мозъка ѝ пресмяташе: те разполагаха с три милиарда във финансови резерви. Офертата на "Тоутъл Фудс" възлизаше на 17.6 милиарда и вероятно не беше окончателната оферта. Финансирането можеше да идва от...

– За теб това е по-важно от...? – Силвен замълча, сам се преряза с категоричен жест на ръката.

Кейд се поколеба, опитвайки се да обмисли положението, да предвиди скрития смисъл на думите си, преди да ги каже. Той се беше възспрял. Но беше изрекъл въпроса си до средата, преди да размисли, така че тя вече знаеше другата му половина.

– Нима казваш, че трябва да избера? Че мога да бъда Кейд Кори от шоколадовите фабрики "Кори" или мога да бъда твоята – неговата какво ? – тук, с теб, но не мога да бъда и двете?

Челюстта му беше стисната до болка, изчистената линия на профила му беше сърцераздирателна, като творение на изкуството, което тя току-що беше разбила.

– Аз съм тук. Ти ще бъдеш в Америка. Океанът е голям.

Кейд разтърка с пръсти точката между веждите си, адреналинът не ѝ позволяваше да се разплаче, обричайки я единствено на болка и трескаво безпокойство.

– Сега трябва да тръгвам. Ти нали ще...?

Нали няма да свалиш някоя от онези красиви парижанки в магазина ти, нали ще ме чакаш?

Как човек печелеше правото да поиска това от някого, когото познаваше само от няколко дни? Луда ли беше тя? Какви бяха те? Кейд все още не беше съвсем сигурна дали няма нещо между него и Шантал. Така че щом тя не можеше да знае със сигурност дали имаха моногамна връзка – продължаваща по-малко от две седмици, през което време тази връзка беше основно сексуална – тогава как можеше да го помоли да я чака?

Той стисна челюст.

– Ще се върна – обеща тя, задържайки погледа му. Може би нямаше право да иска нещо, но умееше да дава обещания. И умееше да ги спазва. Кейд контролираше отчасти съдбите на толкова много хора освен трийсетте хиляди служители на фабрики "Кори", че беше престанала да ги брои още като дете, защото ѝ се завиваше свят. Кейд Кори държеше на думата си.

Тя протегна двете си ръце към него.

– Ти прави... каквото решиш. Не ми дължиш нищо. Но аз ще се върна.

Той се изправи и обходи с настойчив, остър поглед притихналите хора в лабораторията.

– Са vous derange? – попита той с леден тон служителите си. Ако обичате?! Двама човека се размърдаха вяло, без да ги изпускат от очи.

Силвен заобиколи плота, хвана я за ръката и я дръпна или може би я изпрати навън до таксито. Духаше силен вятър, който го прониза до кости през тънката памучна риза. Той сигурно усети студа, но не реагира. Погледна Кейд, без видима промяна в изражението си.

– Je suis tombe amoureux de toi [38] Влюбен съм в теб (фр.) – Б. Пр. – каза той c гневен глас, сякаш се бореше с рана, която бе предвидил отдавна. – Направи.. каквото решиш. Не ми дължиш нищо. Но аз мисля, че те обичам.

Кейд го погледна, обзета от чувството, че някъде в далечината беше избухнала бомба и ударната вълна беше стигнала до нея, и тя не можеше да чува, не можеше да вижда, можеше само да чувства, зашеметена.

– Има ли нещо между теб и Шантал? – попита неочаквано тя.

Силвен я изгледа втрещен.

– Не – после осмисли въпроса и устата му стана още по-тъжна, ако това изобщо беше възможно. – Искаш да кажеш, че ти си допускала това и ме питаш едва сега?

Кейд наведе глава в безмълвно потвърждение и се изчерви.

Ръката му се вкопчи в покрива на таксито.

– Нима приемаш другите хора като играчки, които можеш да вземеш, да ги разтърсиш, а после да ги пуснеш на земята?

Устата ѝ зяпна от удара. Тя изобщо не правеше така. Тя просто – просто искаше това толкова силно, не беше възнамерявала да задава никакви въпроси. Не искаше да остави нищо – било то неговите отговорности или нейните, или вероятността да нарани себе си или него – да застане на пътя ѝ.

– Аз просто... просто се опитах да взема каквото исках – каза тя с глух глас. Защо прозвуча толкова ужасно, когато го изрече на глас?