Хелън Уолш: Кучка

На Джейми всичко му го пише на лицето, затова знам, че това лято не му беше никак лесно. Дори перспективата за секс на воля беше нищожна компенсация и много съжалявам, обаче това женище изобщо не е изобретателна любовница. Със сигурност знам, че тя не му смуче оная работа, а освен това здравата сгази лука, когато се натъкна на запасите на Джейми! Човек не може просто така да се „натъкне“ на запасите на Джейми. Той ги държи между купчина списания за коли и стари телефонни указатели в един шкаф на двора, така че онази трябва здравата да е ровичкала, което я прави и досадна, освен дето е фригидна. И точно заради тая егоистична кучка той трябваше тази година да пропусне ежегодното ни поклонение до Амстердам. Каза, че не може да си го позволи финансово, обаче бас ловя, че тя се е нацупила. В монолитната й външност има нещо заплашително и злокобно по отношение на приятелството между мъж и жена. Явно било, че сме изпитвали „латентно“ желание един към друг. Латентно! Сигурно го е прочела в „Космополитън“, тъпата кучка. Наистина мразя начина, по който той говори за нея — като за манекенка. Току го пробутва. Все едно фактът, че се клатушка по пътеката на едно-две нелепи местни ревюта, може по някакъв начин да оправдае горчивата истина, че оцветява дамски нокти, за да си изкарва прехраната.

Минават още двайсет минути, а аз продължавам да се мотая на бара, притисната между двама дебелаци с костюми, и мълчаливо се чудя дали да изпия трето уиски, което или ще затегне, или ще разхлаби тревожния възел, на който са се стегнали вътрешностите ми. Обикновено, когато съм попрекалила с коката, ми трябват само едно-две питиета, за да успокоя тремора и да накарам мислите си да спрат да препускат, а и нека да си кажем истината — била съм в това положение хиляди пъти досега и винаги съм успявала да се справя. Имало е случаи, когато съм вземала три пъти повече, отколкото тази вечер, и сърцето ми е думкало толкова лудо, все едно ще изхвръкне от гърдите, обаче, както казах, винаги съм се оправяла. Няма защо да се впрягам много, обаче не мога да отрека, че има нещо зловещо в начина, по който се чувствам. Може би се дължи на студената обстановка — премерен минимализъм, който подсилва необходимостта да се чувстваш и да изглеждаш нормален. Или пък се дължи на факта, че доста бързо изсмърках прахчетата. Както и да е, обаче по нервите ми пълзи едно противно и отрицателно усещане. Само че няма какво толкова да му мисля, най-добре главата ми да е бистра. Проблемът е там, че няма как да предвидиш затъмнението. Не и когато се дължи на наркотиците. Няма аларма. То просто те поваля с един мощен тласък. Сега като се замисля, май взех три дози, преди да тръгна — една малка в таксито на път за града и две в тоалетната преди пет минути. Няма и половин грам. Няма какво да му мисля. Половин грам кока не е свръхдоза. По дяволите, Мили, я се стегни! Поръчай си още едно малко и се вземи в ръце!

В момента спирам пред номер шейсет на Хоуп Стрийт и честно казано, не съм особено очарован от това място. В крайна сметка обаче то е едно от любимите на Мили, а аз не съм виждал малката скиталка от дни. Тя на практика живее тук. Аз обаче не мога така. Вадя достатъчно пари във „Форд“ и не съм по-зле от всеки друг скапаняк тук, обаче всеки път се чувствам така. Направо ми иде да се изсера, докато слизам по стълбите, честно. Струва ми се, че някой шибаняк ме следи с поглед и ме разконспирира. Бих предпочел „Еврика“, онова кипърско местенце на Мъртъл Парейд. Там се държат ужасно приятелски и е много приятно. Освен това не е толкова изпаднало. Пълно е с професори и с всякакви други типове от университета на Мили, с приятели от Ливърпулския институт по сценични изкуства, с какви ли не хора. Но в крайна сметка е приятно. Много е земно. Не мога да отрека, че храната тук е направо страхотна, обаче мястото е ужасно претенциозно. Правя го само заради нея.

По позата й мога да отгатна, че здравата се е надрусала. Главата й е клюмнала към рамото, ръцете й са здраво стиснати зад гърба, а дясното й стъпало нервно потропва. Недвусмислен език на тялото. Ясно ми е още преди да се втурне към мен, грейнала в усмивка — която, между другото, скоро се превръща в гримаса, когато се сеща колко съм закъснял. Още преди да усетя миризмата на уиски в дъха й и да изтрия напоен с кока малък сопол от носа й, мога да ви кажа точно какво и колко е взела. Честно казано, малко съм разочарован, че се е докарала до това състояние, без да ме изчака. Нищо на света не може да се сравни с това да се надрусаш бавно и славно заедно с най-добрите си дружки, а разговорът да се лее съвсем свободно, защото пиете с едно и също темпо и сте на една и съща вълна. Очаквах тази вечер с нетърпение, обаче сега мога да ви кажа точно какво ще се случи. Ще хапнем по едно предястие, а след това тя небрежно ще предложи да прескочим основното и да отпрашим към града, а ако й кажа, че не искам, ще започне да се цупи и да прави сцени, а аз ще отстъпя, защото няма да ми се разправя. После тя ще започне да настоява за кока и забележете, че казвам настоява, защото точно така прави, когато се е докарала дотук и си е втълпила нещо, а ако не й намеря, ще изтърси някоя простотия от сорта на: