Хелън Уолш - Кучка

— Погледни си циците — прошепвам. — Докосни ги.

Тя се подчинява отначало неохотно, но иска да я насърча да продължи. Пъхвам ръка под тесния й гръб и прокарвам език по младия й корем.

— Харесва ли ти?

Не отговаря. Надигам глава и виждам как очите й кръжат в орбитите си. Устата й е отпусната и разкривена. По брадичката й се стича струйка слюнка. Бодвам я силно в пъпа и тя протестира с мудно потръпване.

Вече нетърпелива, разтварям краката й, покрити със скорошни синини. Пъхвам пръст в нея. Тя е суха и се сковава при допира ми. За момент ми се струва, че трябва да спра и да си плюя на петите, обаче когато устните ми докосват цепката й и миризмата на гума облизва лицето ми, възобновявам ролята си. Без вина. Точно като клиент. Твърдият ми език силно натиска клитора й, масажирам я кратко и целенасочено и успявам да я посъживя. Пъхвам още един пръст, след това още един и съпротивата й отстъпва място на съвсем леки, но все пак покорни тласъци. Движенията ми стават по-настойчиви и соковете й бликват върху лицето ми. Тялото й се извива нагоре и настрани и застива така, докато тя напрегнато посреща удоволствието.

Пъхвам ръка в панталона и търся путката си.

Цепката като че ли е станала съвсем безчувствена, обаче клиторът ми се подува в лепкавото гнездо на дланта ми. Докосвам се силно и егоистично, а курвата става за мен просто едно тяло. Путка в списание. Кулминацията ми е силна, но веднага щом кратките мощни вълни отминават, ми се приисква да офейкам. Чувствам се отрезвена и някак нелепо. Отдръпвам от тялото й ръце, мокри от потта ни, и ги изтривам в бедрата си. Тя се понадига с отнесено изражение, лъснало от вонята на последното й изпълнение, и вперва поглед в мен. Лицето й вече не е упоено и безизразно, а се е раззинало за множество въпроси. Очите й се взират в мен огромни и уплашени, а зад тях за миг съзирам момичето, което се крие зад курвата. Опитва се да каже нещо, но думите се спират на устните й. Половината от мен иска да я прегърне, но другата ми половина я презира. Още веднъж оглеждам детските очи и женските гърди. Насилвам се за една прощална усмивка и хуквам през гробището, тласкана напред от неповторимия гъдел и от еуфорията, която човек изпитва след оргазъм.

Когато се озовавам на Ъпър Дюк Стрийт, отново усещам как ме залива сиянието на града. Още е рано и във въздуха се усеща полъх от вълнение, докато такситата помпят живот в сърцевината на града. Обожавам петъците. Има някакво заразително опиянение, което никога не се усеща в събота вечер. Стане ли осем, улиците на Ливърпул се изпълват със състуденти, с ученици и с работяги — до един замаяни от свободата на уикенда, — които се опитват да удължават нощта до безкрай.

Имам среща с Джейми на Хоуп Стрийт, номер шейсет, на по-малко от петдесетина метра от мястото, където забърсах курвата. Мисълта отново да мина през района й ме прави неспокойна, затова избирам заобиколен път по Родни Стрийт и отново по пулсиращата от живот Лийс Стрийт, която вече гъмжи от народ. Луната е останала зад гърба ми — огромен жълт балон, който се мандахерца на хоризонта и бавно разбужда и пали звездите. При следващото пълнолуние ще кацна на върха на някой хълм — я във Фродшам, я в Уелс. И ще се надрусам. Само аз и тази стара голяма луна. Ако имах кола и цигара, сигурно щеше да ми се прииска да отпраша веднага и да устоя на изкушението на града, само че няма как да изфирясам, когато край мен се случват толкова много неща. Всъщност това си е абсолютно мъчение. Задушният ден тъкмо захладнява, уикендът тепърва започва и възбудата от всичко това залива града като лава. Обожавам това чувство. Обожавам го.

Мамка му! Закъснявам, сигурно тя ми звъни на мобилния, затова просто ще го оставя на поща. Между другото, направо си я представям. Сигурно седи на бара с наполовина ядосано, наполовина прецакано изражение и намига:

— Той ми открадна трийсет минути. Трийсет минути! Можех да ги прекарам в „Блу бар“ и да опитвам новия медец.

Ох, направо съм луд по нея, по тази бездомна малка бунтарка. Тя ми е като сестра. Яли сме тупаника на живота заедно цели седем години. Това е една трета от нейния живот и една четвърт от моя. Преживели сме големи гадости двамата с Мили. О, да. Неща, които биха съсипали повечето приятелства. Само че нас ни направиха по-силни. Почти неуязвими.

Трябва обаче да призная, че малката Мили понякога е наистина гадна.

Аха, направо няма милост, честно. Молете се да не оплескате работата пред Мили О’Райли.