Пол Остър - Книга на илюзиите

Няма проблем, каза Алма, но не се налага Дейвид да спи в старата къща. Може да остане с мен.

А! — възкликна Фрида, сварена тотално неподготвена. А професор Зимър какво ще каже за това?

Професор Зимър одобрява плана, казах аз.

А! — възкликна тя отново и за първи път, откакто бе влязла в кухнята, се усмихна. Беше невероятна усмивка, пълна с почуда и изумление, и докато погледът й се местеше ту върху Алма, ту върху мен, усмивката се разширяваше. Мили боже, каза тя, вие двамата май не си поплювате. Кой би помислил?

Никой, канех се да отвърна, но преди думите да излязат от устата ми, звънна телефонът. Беше чудато и неочаквано и понеже се случи веднага след като Фрида каза последните си думи, изглеждаше сякаш имаше връзка между двете събития, сякаш телефонът бе иззвънял моментално в отговор на въпроса. Звънът съсипа настроението безвъзвратно, угаси веселата светлинка, която бе започнала да играе по лицето й. Фрида стана и докато я гледах как върви към телефона (окачен на стената до отворения коридор, пет-шест крачки вдясно), ми се стори, че онзи, който се обажда, ще й каже, че на нея не й е позволено да се смее. Че усмивките не са разрешени в къща, очакваща смърт. Беше откачена мисъл, но това не означаваше, че интуицията ми е погрешна. Преди прекъсването се готвех да кажа „никой“ — и когато Фрида вдигна телефона и каза „ало“, се оказа, че на отсрещната линия няма никой. Ало, каза тя. Кой се обажда? И когато никой не отговори на въпроса й, тя го повтори, после постави слушалката на мястото й. Обърна се към нас и на лицето й беше изписана тревога.

Никой, каза тя. Никой, дявол да го вземе.

Хектор почина няколко часа по-късно, между три и четири сутринта. Когато е станало, двамата с Алма сме спели, голи под одеялата в стаята за гости. Правихме любов, разговаряхме, после пак правихме любов и не съм сигурен кога най-сетне телата ни са се предали. Алма бе пропътувала от единия край на Щатите до другия и обратно за два дни, бе шофирала стотици мили към и от различни летища и все пак се оказа, че е успяла да се изтръгне от дълбините на съня, когато Хуан почукал на вратата ни. Аз не можах. Проспах цялата шумотевица и олелия и в крайна сметка изпуснах всичко. След години наред безсъние и трескави нощи, най-сетне бях способен да спя добре, и то взе, че се случи точно в онази нощ, когато трябваше да съм буден.

Отворих очи чак в десет. Алма седеше на ръба на леглото, милваше ме по бузата и шепнеше името ми тихо, но настоятелно; и даже след като се протегнах и се подпрях на лакътя си, тя изчака още десет-петнайсет минути, преди да ми съобщи новината. Преди това имаше целувки и много интимно обсъждане на моментните ни чувства, после тя ми подаде голяма чаша кафе и едва след като я бях пресушил до дъно, започна по същество. Винаги съм й се възхищавал, че имаше силата и дисциплината да стори това. С това, че не заговори веднага за Хектор, ми казваше, че няма да позволи на историята да ни засмуче в по-нататъшното си развитие. Бяхме започнали своя собствена история и за нея тя беше не по-малко важна от другата — а другата беше целият й живот, целият й живот до мига, в който се срещнахме.

Радвала се, че съм го проспал, каза. Това й позволило да остане сама за няколко минути и да си поплаче, да остави най-лошото зад себе си, преди да почне денят. Щял да бъде труден ден, труден и изпълнен със събития и за двамата. Фрида изровила томахавката — напирала от всички страни, приготвяла се да изгори всичко колкото се може по-бързо.

Мислех, че имаме двайсет и четири часа, казах аз.

И аз така мислех. Но Фрида казва, че трябва да стане до двайсет и четири часа. Здравата се карахме за това, преди да тръгне.

Преди да тръгне? Искаш да кажеш, че не е в ранчото?

Беше безумна сцена. Десет минути след като Хектор умря Фрида вече говореше по телефона с някакъв човек от погребална агенция „Виста Верде“ в Олбъкърки. Помоли ги да пратят кола колкото се може по-скоро. Дойдоха към седем-седем и половина, което значи, че сега вече сигурно са там. Тя иска да кремира Хектор още днес.

Може ли да го направи? Не трябва ли да мине първо през цял куп формалности?

Трябва й само смъртен акт. След като лекарят прегледа тялото и установи, че Хектор е починал от естествена смърт, тя ще може да прави каквото си иска.

Сигурно си е била наумила всичко това предварително. Просто не ти е казала.

Абсурдно е. Ние ще седим в прожекционната и ще гледаме филмите на Хектор, а неговото тяло ще е в пещта, ще се превръща в купчинка пепел.